Не мяука, не дава вид да го боли. Иначе е по-скоро сърдит, отколкото отпаднал. Апетит има, ако неговото свръхкапризно отношение към храната може да се нарече апетит, но не е по-различно от преди, значи броим, че има. Преди мъничко се изпишка за 7-ми път, като беше повече от преди, почти на половината на нормалното пишкане. Позволих му пак от костенурската вода. А иначе не се ближе постоянно, малко повече от преди, но и предвид, че той винаги си прилага хигиена след тоалетна - сега пак прави така. Понякога, когато се ближе, спира да ближе и започва много съсредоточено да се души, като по някое време вдига глава и човек може доста да се посмее на изражението му - с вдигнат като антена крак, отворена уста, опулени очи и огромни зеници, мокър и доста зачервен нос... и се пули така няколко секунди, после преглъща и продължава да се облизва. Според твоето некомпетентно мнение (че най-често много ми допада) израз на какво е това?
Апропо... благодаря за идеята за маркирането, към която ме насочи в другата тема, мислех днес, като се прибера и седна на компа да ти отговоря там, но съвсем ми отне съзнанието Пепса с това пишкане... Та може би все пак е и маркирал, защото в момента, в който клекна и се намести вчера върху куфара ми този път, аз скочих, изхъсках му мнооого лошо, застанах пред него и забих поглед в очите му... голям зор видях, докато се врътне, трябва да си призная... дяволчето свило уши и гледа змийски и не мърда... аз му поръмжах и хъснах още веднъж, докато се гледахме и накрая котенцето толкова миличко мяуна и дойде и ми се омилка в краката, че направо ми разтопи душичката... но удържах емоциите, фръцнах се, прибрах си куфара и му хъснах още веднъж... И някак си вътрешно усетих, че наистина има смисъл цялата тази сцена...