мисля, че въпросът е в интонацията главно, а също и в съчетанието на определени съгласни.
Най се отзовава на викането милият Белчо, ама нали с него сме специална любов след спасението. Ч-то ли познава, извивката на гласа ми ли, като си легна вечер и загася лампата, той не се вижда никакъв, и извия - Белчоуууу! и в тъмното чувам нашето си хъркане - Белчо все подхърква, милият. И тича галоп от друга стая и ми се тупва отгоре.
На всичкото отгоре си имаме и фази. Ако съм легнала по гръб, ми се просва на краката отгоре. Но понеже знае, че си сменям позата за сън настрани, си чака кротко. В момента, когато се загаси лампа, и аз почвам да сменям позата със страничната, той галопира към възглавницата и си ляга отстрани на главата ми. Слава Богу, напоследък не хвърля вече сополи, та това съседство е безопасно.
Но съм забелязала, че като съм на компа, и го повикам със същата интонация, хуква към мен запушен Бебо, качва се на бюрото и бута муцуна в лицето ми.
То е от интонацията, предполагам. Къде бе, нахал, викам му, не се отнася за теб. Но даваме милувка, да не се комплексираме пък.
Някакъв звуков комплекс различават, но по какви точно признаци, не мога да отгатна.