Мила Тони, не мога да те успокоя... Мен също ме стисна за гърлото тази задушаваща болка... Не съм я преживявала точно в този й вид и слава Богу, защото от много по-дребни неща, се чувствам сякаш светът току-що е свършил... Просто се наплачи... Хубаво и с глас... И после прегърни силно твоето котаче... Ти просто направи всичко, което можеше да се направи... Представи си какво щеше да е котенцето да умре някъде в ужасни мъки самичко в някоя канавка и да го гледат и подритват... Миналата година така умря, не от болест, от куче, едно очарователно същество и никой не се сети да го почете в смъртта му... Намерих го дълги часове след това и си мислех, че никога, ама никога, няма да мога да спра да плача... И най/много ме болеше и ми беше унизително(чувствах се сякаш аз лежа там, разголена, унизена и посиняла от смъртта и никой не се сетил да ме загърне с нещо)от това, че бяха минали оттам страшно много хора и го бяха ВИДЕЛИ и подминали. И после най-спокойно ми го съобщаваха(след като го бях намерила и погребала).

Твоето котенце си е отишло спокойно и е чувствало, че някой се грижи за него и го обича... Милото пухче... Мислиш ли, че това е малко?
Не се терзай... Малката е на по-хубаво място сега. Там няма болести, няма изроди... Всичко е светло и изпълнено с обич...!