Пенелопе,твоята история,много ми напомня на една наша сиамка,която имахме преди 20 години.
Не обичаше много,много човешката компания,да не кажа никак.
Когато беше на 2 г.си вземахме френска булонка бебе(беше на 40 дена мъник).Отначало котката побесня.Биеше го,тормоз отвсякъде.след време му стана като маика.Къпе го,играят по цял ден,спяха зяедно.Горката булонка толкова обича котки(тои е жив още на 20 г)и до ден днешен търси котешката компания,па макар и да получава отвреме на време сериозни одрасквания от котешкия род.
Та сиамката ни беше много капризна и своенравна.Нито ни обичаше много нито пък обичаше бебетата си(общо е имала 4 котила).Тя си изоставяше бебетата,още щом ги роди и кучето намираше котката,захапваше я за врата и я мъкнеше при котетата.С лапа я държеше да седи при тях и си ги кърми.Същото правеше и маика ми.Ако седи до нея,тя е при котетата и видимо много разярена и отегчена се занимава с тях.А излезе от стаята и котката дим да я няма.
Тя си отмъщаваше по същия начин с пикаене в обувките,а инъче беше много чиста.
Когато някои доидеше в нас и тя не го харесва,ако е имал неблагуразумието да се събуе,то на излизане,човекът ще си намери обувките пълни с пикня.
Ако пък не се е събул,тя намираше начин за дръги коварни отмъщения.Никои нищо лошо никога не и е првил.Просто беше зъл характер.Не знам какво да те посъветвам.Просто споделих тази история с теб да не се чувставаш единствена господарка на зла котка!
Дано се промени към по-добро ти пожелавам!