Абе, моите тъпанари не правят. Един-два пъти ги изпускам - вървят пълзешком, едва ли не срастнали се със земята, изцъклили едни ти ми големи очи и ни приемат, ни предават... Голям страх. Не само че не ме познаха, ами и при вида само на Навън изключиха изобще и горките не знаеха на къде да поемат... (съвсем друго е като ги нося на ръце, оттам явно ъгъла на панорамата ли е различен, прегръдката ли... незнам, ама няма проблеми;))