Eх, всички тук сте направо скучно-нормални. Ами че аз по цял ден говоря с кого ли не - като с кучката, котката и двата папагала комай - най-много. То Сара(кучето) знае всички близки хора по имена покрай това, знае коя стая как наричаме, знае какво й казвам, като я успокоявам, че "Мама отива до магазина и ще се върне скоро - ето - аз ще я изчакам с тебе", знае като й кажа да не закача котето, ако му е зле, знае кога й се смеем, защото прави такива фасони, че не можем да се удържим. Аз като я видя след като е спинкала веднага почвам да й добрюткам, да й приказвам какво й е топло и сухо нослето и как "е спинкало кучето" и "ще му изям ушите кадифени", как ще й дам да папка, като е болничка и има да се вади я някой кърлеж, я парченце стъкло, я някоя мастна бучица около завъртян косъм да се махне - винаги й говоря, че знам, че я боли, но е само за малко и ще й мине, как ще се почувства по-добре и т.н. И тя, горката, се зъби лекичко от болка, но ме слуша и търпи, а хем вече е доста стара и изнервена и хич не дава да я безпокои някой. Котката знае като й се каже от коя в коя стая да иде и отива, знае като й се заръча да почака малко за храната, както и като я викаш по име - точно както беше писал някой, че му отговаря - промяква, но едно такова съненко(без да е спала) и малко както когато е разгонена. Дори тогава - като я видя колко се мъчи - понеже отказвам да я тъпча с лекарства, или да я кастрирам - пряко всяка логика я взимам в ръцете си - тя се чекне отначало и се извива, но като я гушна както се държи бебе, за да се оригне и като я задържа леко докато се успокои и спре да подрипва, като й поговоря, че знам, че е зор, но ще мине и че на жените им е още по-трудно по-често - тя дори заспива, а е котка нервак и шубе, която НЕ иска да спи в ничие легло и общо взето се държи като куче. За папагалите - че им пея и им свиря на пианото и китарата е ясно.

Наскоро си купих кон и като бях в конезавода да го избирам и да оправим документите няколкото пъти - нямаше кон, който да не дойде да се погали и да ми подъвче я дрехите, я косата - на всеки един съм говорела, на всеки сложих някакво име, с което да го наричам, на всеки казах "Здравей" и "Довиждане, Красавецо, трябва да се сбогуваме, няма как", а когато бях там за втори път всичките ме познаха и дойдоха ОЩЕ повече да се закачат, дори си заряза закуската един Грамаданчо.

Всяко улично куче си има своите 10 минутки, в които му говоря и му се радвам, в които му казвам как то е "най-красивото куче", защото всички кучета са "най-красивите", за да не се обидят.

В зоологическата градина - ако не говорех на животните - никога нямаше да мога да галя спокойно тигъра, докато яде парче кърваво месо, или да си играя с пумата с глаукомата, както и да влизам при индийската слоница, да ходя да ми ближат ръцете вълците и да се храня антилопите.

Животните разбират ВСИЧКО, което им кажем, не само от интонацията - кучето ми не можеш да го излъжеш никога и за нищо - дори за храна не идва, колкото и да е лакома и продажна - ако те заподозре, че й отвличаш вниманието, докато излезе някой от семейството навън(без нея, ау - ужас - срамота). Котката като я гушна и я понамачкам, та се разрадва й говоря какво ли не, но само като й кажа "Кажи, Маце!" и пуска едно тъничко "мяк" - мога да го повторя 30 пъти - 30 пъти ще мекне, ако не го кажа - няма да й се чуе гласът, кучето може да вие от радост, като го подканиш и му пригласяш в началото, а конете - там просто няма смисъл да говорим - на тях половината команди са им гласови, а да видите само хора, които си гледат коне не за спорт и слава, а от любов, както си взех аз моя - конят им си говори с тях и на всяка реплика отвръща я с цвилене, я с побутване с предно копито, я с леко пръхване, тръсване на глава, мъничко озъбване или направо опит за хапане, , с някоя и друга гримаса, с "целувка", която сам си е изпросил, завирайки си носа в твоя или пък теглейки те да ти покаже нещо...

Не си ненормална - ти си просто ЩАСТЛИВА! ! !