Това за внимателното въртеливо дърпане важи особено много за седалищното положение. Като се закучи излизането, напъва се котинката, напъва се, а гледаш - мехура излиза, а в него не главичка, а едно опашле, значи - отговорна става работата. Не върви да го дърпаш за опашката, много лошо. Та така ме направляваха по телефона как да процедирам висококвалифицирани гинеколози, но да се смееш ли да плачеш ли, узнах фатките за улесняване на седалищно раждане. Е, в нашия случай, разбира се, форцепс и такива неща не могат да се прилагат. Но ме порази една рецепта за седалищно раждане - вика ми братовчедката - ако можеш, вика, да бръкнеш, и да го хванеш за главата, отвътре, ама не за главата, а да му разтвориш устата и да го захванеш за долната челюст, а с другата ръка да държиш краката и да въртиш....
Таз картина ме хвърли в музиката, щото си я представих приложена към онова, 7-8 сантиметровото, и викам на братовчедката - ама как си я представяш ти тая работа с нашите размери. А тя - ами не знам, аз ти давам методите за човешките деца, а пък ти както искаш....
След известен брой години, един мой колега, си взе първо коте, и си споделяше всичките неволи и първи коткарски стъпки. Сиамче беше. В един момент идва в стаята ми и вика - ами ние сме бременни, кво ще правим. Нема страшно, викам, всички са родили. А той - ами дребничка е, сиамка, много ме е страх, май ще викам лекар, като започне.
И един ден, по обед, в работно време, телефонът ми звъни, дигам - а онзи на другия край, в паника, вика ми - аз съм в къщи, не тръгнах на работа, щот нашето ражда (дъщеря му викаше на котето Писулкьо) и се подава едно нещо, и пак влиза, и не излиза, и какво да правя, и звъня на доктора, а доктора го няма... Рекох му, спокойно, зимай чисто парцалче, хващай внимателно - и по нататък по инструкциите. Той затвори телефона, вика, ще опитам. Не се обади повече.
На другия ден идва на работа и ми носи една бутилка водка - ти, казва, ме спаси, спаси ми и котето, какво щех да правя..., като на акушерка ти нося армаган.
Бе смех .....