Слънчице, не знам как е в Немачко, ама ще ти разкажа една история. Имам един лъскав познат, който имаше колежка германка. Тя работила доста години в Bg, ама и дошло време да се прибира.. И започнала да търси ветеринар, който ДА ПРИСПИ КУЧЕНЦЕТО И ФОСТЪР, ЗАЩОТО И БИЛО ПРЕКАЛЕНО СКЪПО ДА ДА ГО ВЗЕМА СЪС СЕБЕ СИ И В ГЕРМАНИЯ ПРАВЕЛИ ТАКА. Знаейки за моите животински пристрастия, познатият ми звънна. Казах му, че няма да намери ветеринар който да държи на реномето си и да прави такива неща . Поне не у нас. Накрая прибрахме Фостърче в болницата. Не мога да ви опиша какво сладко същество. Не знам кой би се наел да го убие просто ей така. Целият персонал започна да си го глези. Не след дълго ми съобщиха, че немката искала да дойде да провери дали сме се грижели за него!!!!!
Трябва ли да ви казвам, че на телефонната слушалка й пламнаха ушите? Най-накрая една колежка го прибра и момъкът живее щастливо в околностите на София.
Виждала съм по разните канали, как в подобни домове се умъртвяват котки със заболявания, които съм успявала да излекувам още по времената, когато ветеринарите бяха дребнобуржоазна отживелица, а аз дори не следвах медицина, или просто защото били асоциални. Е ако такива практики ще се насаждат у нас от разни "цивилизовани" държави, плюя аз на тез неща!

Трябва да правим добро от злото, защото то няма от какво друго да бъде направено.