Атмосферата в клуба не се е променила, но често действа много отблъскващо острото репликиране към новодошлите и не само към тях. Смятам, че е въпрос на възпитание и няма как да се върнат първите седем, но поне трябва да се стараем да не губим следващите години от живота си. Много е грозно, когато някой нов член на клуба попита нещо и веднага се намира някой да му изсипе една камара обиди от рода как може да гледа котето си по този начин?! Ако наистина обичате котките, то би трябвало да уважавате и чувствата на стопаните им. Хората питат тук и съм сигурна, че имат желание да научат нещо. Не мисля, че се възприема добре някой да налага мнението си и да иска на всяка цена всички да го приемат. Както и това, което пиша е мое мнение и реших да го споделя с вас, защото сте ми симпатични, защото научих много неща за котките. На село засега остана едно момиче (то много прилича на Варко) - другите ... не знам, няма ги, дори и майката. Причините... мога само да предполагам. Явно действа принципът на естествения подбор и оцеляване в условия на свобода и друго не остава, освен да го приема. Свекър ми ги хранеше само с гранули - накрая се спряхме на това, защото е най-лесно (едва ли е най-правилното).