Явно всички котки си имат подобни "ритуали".
Когато понякога реша да спя в хола (понеже в спалнята не я пускам), моята котка си има специален "радостен ритуал" (просто умира да спи до мен). Първо скача върху мен и остава няколко секунди върху корема ми (един вид "Сега си моя!"). После се промушва под завивката, като през цялото време гръмогласно мяука, почти крещи ("Божичко, не мога да повярвам, значи ще спя при теб тази нощ?! Ама наистина ли, леле, баси кефа!!.." - в този дух). Накрая, както е вече под завивката, се завърта 2-3 пъти около оста си ("Място не мога да си намеря!") и чак тогава се гушва плътно до мен и задрямва, като мърка толкова гръмко, че диванът се тресе.

Та така.