Самотната смърт на котката

Стопаните на котки много се огорчават, че техните любими, стари и добри приятели непременно гледат да избягат от дома, когато усетят наблизо смъртта. След време, когато открият изчезналата котка мъртва в някое тайно ъгълче, хората се чудят и не разбират защо тя е отхвърлила тяхната помощ и е избягала, когато е почувствала, че наближава краят.
Има много романтични и страшни приказки за това котешко правило. Но за да оценим ясно поведението им, трябва да влезем в главата на малките хищници. За разлика от котките всички хора знаят, че все някога ще умрат. За животното обаче различаването на един вид болка от друг е много трудно. Усещането за болест му казва единствено, че нещо с него не е наред. Ако болката стане нетърпима, котката разбира, че има голяма опасност. Когато обаче не вижда опасността, тя не знае как да се защити.
Остава само един вариант - бягството. Котката се връща към корените си и избягва, съвсем сама и дива, криейки се от болката. Страхът от източника на болката - от външния фактор, я кара да остане в скривалището до последния си миг. В този страшен момент котката не мисли за чувствата на стопаните си, в съзнанието й живее единствено мисълта да се защити от невидимата опасност, която я измъчва. Затова няма смисъл да търсим вината за самотната смърт на котката в себе си - нашето животно просто е избрало своя собствен път.

Това е глупост писана от човек който никога не се е сетил да погледне в очите им. Котките много добре знаят какво е да умрат, много по добре от хората. Виждала съм доста котки, и доста умиращи котки. Това което го има в очите им си е знание какво всъшност става с тях. Както и доста време преди да умрат го знаят, не знам как разбират дори като са здрави. И всъшност тези които не разбират какво става сме ние. Само и единствено.