Слухът на котките е по-чувствителен от слуха на човека и кучето. Котката може да чува звуци с честота до 56 килохерца, а човек само до 20.
Когато галите котка, може да усетите статично електричество по гърба й. За да захраните една 15-ватова крушка, трябва да галите 150 милиона котки едновременно.
Котката може да скочи на височина 5 пъти своя ръст.
Отпечатъкът на носа на всяка котка е различен. Няма две котки с еднакъв отпечатък.
Хората с алергия към котки всъщност реагират на тяхната слюнка или пърхот. В този случай могат да си помогнат, като къпят редовно животното.
Котката е по-голям приятел с жените, отколкото с мъжете. Може би това е така, защото жените имат по-висока тоналност от тази на мъжете.
Котката не различава цветове и вижда всичко в сивата гама.


И още малко любопитни факти:

Човекът има 3000 хиляди вкусови рецептора, свинята - 5500, кравата - 35 000, антилопата - 50 000, а китовете изобщо нямат.
Рибите усещат вкуса с цялата повърхност на тялото си. Мухите и пеперудите могат да дегустират с крачетата си.
Слонът вдишва около 10 пъти в минута, а мишката - 200.
Гладният вълк може да изяде 10 килограма месо, но обикновено се засища с 2.
Жирафът може да изяде 35 килограма растения на ден. Храни се с различни видове, но най-любима му е акацията. За да достигне до нейните листа, той може да изтегли език на 42 сантиметра извън устата си.
Бълхата може да скочи 18-20 сантиметра нагоре и 30 сантиметра напред. В макромащаб това е все едно човек да скочи 140 метра на височина и 200 метра на дължина.
Делфините никога не застиват в състояние на пълна неподвижност. Те се движат постоянно, като им се налага от време на време да се покажат на повърхността, за да си вземат дъх.
Пчелите не различават червения цвят. Виждат го като тъмносив или черен. Те обаче виждат като цвят ултравиолетовите лъчи.
Змиите са изключително чувствителни към вибрациите на земята. Могат да определят жертвата по топлината на тялото й и я нападат успешно и на тъмно.

ДАЛТОНИСТИ?

Допреди време за кучетата се смяташе, че виждат света само в черно и бяло. След многобройни и прецизни изследвания обаче се оказа, че тези “упреци” са отчасти неоснователни, защото кучетата различават някои цветове. Това беше доказано преди няколко години от научни работници в САЩ, които провели изследвания върху три кучета – две хрътки и един миниатюрен пудел. В резултат на проучванията те установили, че животните много добре различават синия и червения цвят, както и всички нюанси, влизащи в тази цветова гама. Кучетата не са могли обаче да направят разлика между жълто-зеления, червения и портокаловите цветове. И някой други животни, като котките и свинете, също виждат света “ частично оцветен” т.е. виждат го само в някои цветове. Вероятно в черно-бяло виждат света само нощните животни – например плъховете.


Самотната смърт на котката

Стопаните на котки много се огорчават, че техните любими, стари и добри приятели непременно гледат да избягат от дома, когато усетят наблизо смъртта. След време, когато открият изчезналата котка мъртва в някое тайно ъгълче, хората се чудят и не разбират защо тя е отхвърлила тяхната помощ и е избягала, когато е почувствала, че наближава краят.
Има много романтични и страшни приказки за това котешко правило. Но за да оценим ясно поведението им, трябва да влезем в главата на малките хищници. За разлика от котките всички хора знаят, че все някога ще умрат. За животното обаче различаването на един вид болка от друг е много трудно. Усещането за болест му казва единствено, че нещо с него не е наред. Ако болката стане нетърпима, котката разбира, че има голяма опасност. Когато обаче не вижда опасността, тя не знае как да се защити.
Остава само един вариант - бягството. Котката се връща към корените си и избягва, съвсем сама и дива, криейки се от болката. Страхът от източника на болката - от външния фактор, я кара да остане в скривалището до последния си миг. В този страшен момент котката не мисли за чувствата на стопаните си, в съзнанието й живее единствено мисълта да се защити от невидимата опасност, която я измъчва. Затова няма смисъл да търсим вината за самотната смърт на котката в себе си - нашето животно просто е избрало своя собствен път.

И още:

През 70-те години на миналия век известната българистка Мерсия Макдерморт посетила Габрово и се запознала с традициите на предприемчивите балканджии. Когато и разказали вица за котките с отрязани опашки, тя останала смаяна, защото в нейния роден град Абърдийн имало такива естествни екземпляри. Оказало се, че известните с пестеливостта си шотландци не се били сетили досега как да ги използват, а габровци вече имали легенди за собственото си новаторство в сферата на топлоикономика. Така в града на смеха като дар за новооткрития Дом на хумора и сатирата пристигнали две безопашатки от рядката порода “Манкс”.
Те са много любвеобилни интелигентни жовотни, силно привързани към стопаните си. Към любимците си проявяват болезнена ревност и не допускат чуждовмешателство. Чаровните глезани, в чийто вени тече шотладска кръв, се отглеждат трудно.
Нуждаят се от много внимание, грижи и постоянен ветеринарен контрол, докато навършат година и половина. Скоковете от височина са смъртоностни за тази порода.
Липсата на опашка ги лишава от естествения балансьор и фаталното приземяване при тях става по гръб. Затова пък в катеренето проявяват качества на алпинисти.Усещайки, че са природно уязвими, те прецизно избират маршрутите си
За да се запази породата, манкс трябва да се кръстосва с опашата котка, иначе поколението умира.
Способността на котките да отнемат отрицателната енергия е феноменална. В тяхната общност безопашатите се ползват с привилегия на елит.
Манкс са горди животни не се поддават на дресура. Към представителите на рядката порода вече проявяват интерес ценители на екзотични животни. Пазарната им цена варира от 100 до 1000 лева.
Идеалният манкс е абсолютно безопашата котка с късо тяло, изпъкнал дъгообразен гръб и мощни крайници, като задните са по-дълги от предните. Породата е възникнала на остров Ман преди няколко века и има същите корени като британската късокосместа котка. Генът, определящ липсата на опашка, е опасен за здравето на животното и затова стандартът допуска и малка такава.

Коте в чекмедже

Ако искате котката ви да се чувства добре и да бъде пълноценен член на семейството, дайте й възможност да види и чува всичко. Позволете на затворената си в апартамент котка да прави малки разходки и да се поддържа в добра форма. Животът от другата страна на перваза е толкова вълнуващ!
Котките са доста претенциозни, когато избират къде да живеят. Най-маниакално се отнасят към местенцето, където се свиват за сън. Не местете котката, какво от това, че ви пречи или цапа - мястото за сън не може да бъде определено от вас, това не е куче, на което просто да му метнеш постелката в някой по-забутан ъгъл. Котката трябва сама да си избере място, откъдето да може да вижда всичко наоколо. Тя може да смени няколко места, преди да намери най-подходящото, което обикновено е най-неподходящото за хората. На масата в трапезарията, върху телевизора или на хладилника...
За да се справим с навика на котката ни да населява неудобни за нас места, трябва да вземем предвид индивидуалните й особености и да определим в къщата си няколко местенца, които ще харесат на вечно недоволното мрънкало. Повечето котки предпочитат да са по-нависоко, но плашливите търсят уют и закътаност. Преценете дали котката ви предпочита да спи на меко или твърдо, дали има страст към топли електроуреди и печки. Внимавайте, защото някои са толкова тъпи, че спокойно могат да се забият зад печката или направо във фурната и да получат страшни изгаряния.
Другите любими места за усамотяване са потайни и скришни - това могат да бъдат кутии за обувки, тенджери или някой стар куфар. Може да е кошът с прането или варелът с въглища, може дори да е отвореното чекмедже на бюрото, стига на малкия хищник да му се струва достатъчно закътано.
Най-любими са местата наблизо до стопаните, на раменете им, в скута им или дори на главата - котките обичат да дремят лениво и да слушат гласовете на любимите си хора. Понякога за лежанка се избират най-непредсказуеми предмети, като книга, вестник или списание, което четете в момента. Всички котки имат необяснима страст към хартията. Леглото на човека има магическа притегателна сила, която много действа на котките. От това, дали ще бъдете строг стопанин, или ще разлигавите котката безобразно в това отношение, зависят бъдещите ви взаимоотношения.
Трудно ще се преборите с котешкия избор на спалня. Вместо да се излагате и да вдигате шум, по-добре измислете начин да я устроите възможно най-хигиенично, като изберете приятна за нея, но лесна за пране или подмяна постелка. Внимавайте да не се завира близо до включени електроуреди или например в комина на печката, където можете по невнимание да я затворите.
Ако познавате навиците на котката си, ще ви е много лесно да измислите хитро и привлекателно убежище на приятно за нея и удобно за вас място. Малко кашонче, отворена кутия, облицована с плат, мъничка къщичка с кръгъл изход - вариантите са безброй. Важно е обаче, веднъж като определите мястото за живеене, повече да не се бутате там. И забравете мерака на котката да спи при вас в леглото.

Редактирано от CHEЖAHKA на 05.11.05 10:31.