между 5 и 6 трябва да стане някой да му даде закуска и за тази цел ровичка под одеалото да търси крака, ръце, носове и къде какво има за ръбане и драскане. Ако всички ръце и крака са скрити яко под одеалото, търси нос. Ако и той е скрит, почва с лапички да ми посяга по косите и очите и тогава няма как ...

Ставам доброволно за закуска. Проблемът е обаче, че после не дава мира, въпреки че е нахранен и няма какво повече да му предложиш -- продължава да дере, дращи, бута мобифони, химикалки и всичко, което намери на бюрото долу. Ръба и дъвче шумно цветята. Бута книгите. Играе си със забравени пръстени и кутийки от крем.

Единственото спасение беше, че с майка ми си направихме режим. Вечер той заспива с нея, аз по нощите като лягам, си го прибирам и затварям нейната врата, за да не я буди сутрин. Сутрин ме буди да го храня и в 7 майка ми става и затваря моята врата, така че да не ме тормози повече и да се наспя.

Няма оправия!

П.С. Първите седмици с него бяха кошмарни - аз обичах да спя без завивки и да видиш как само за няколко дни се научих как се спи свита на кравайче със скрити крайници под завивките.



Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!