Четири!
Нашата поне на това я научихме - да спи до 7. Но стане ли 7:01 стой та гледай. Започва едно разхождане, едно оплакване - гладна съъъъъм. Ако не реагираш, следва скок някъде отгоре ти, ровичкане в одеялата, разпиляване на най-голямата купчина с книги или дискове (зависи кое ще нанесе повече щети). Ако и това не подейства, ами има си саксии. Буф една на земята, хм, пак се правят че спят. Буф още една на земята, я размърдаха се. Бууу, я, те свършили, значи ще джасаме по вратата. Щото в това време и слагат райбер, за да не изляза през нощта и да изстинат. Джас, джас, джас. Ама вие до следобяд ли мислите да спите? Никакви такива, сега идва ред на витрините. Уф, малко остана да откъртя едната, но се изтърсих на земята. Засега оставяме на мира витрините, ще скачаме по телевизора (дето е точно под тавана), може пък и да го пуснем. Буф един път, бууф втори път (тук някъде се строполяват книги от библиотеката, която служи за междинен трамплин), буууф трети път, я, ама той наистина се пусна. Сега пък търсят дистанционното. Има да го търсят, аз още преди малко го мушнах някъде под леглото, може и никога да не се появи. Ама така им се пада, сега ще станат поне да го изключат.
И това всяка сутрин. Познайте дали можем да приложим коткоизолиране, като гадината мръсна го прави същото това нещо, ама от другата страна на врата. Не в 7, а в 2 и половина примерно. А вие за едни крака се оплаквате

но след безсънни дълги нощи станах силен и голям
и вече знам, че мога да се справя сам