Ох, ние бяхме прибрали едно мъничко коте от улицата, което правеше точно така. Една вечер се прибирах от работа, когато то се навря в краката ми треперещо от студ и страх. Едни улични кучета го бяха погнали и то, милото, от нямане къде да се скрие, се намърда при мен. Сърце не ми даваше да го зарежа на улицата. Беше едно гадно студено и влажно време, точно като в момента. Пък и индустриална зона, дет' се вика едно мазе няма, където да се завре на топло. Гушнах си го и докато чаках да се появи такси, една жена ми обясни, че то две-три седмици се навъртало в тоя район. Както и да е, в къщи не можаха да се разберат с капризната котица Мая (старата Мая, тая проклетия не се разбираше с никого) и го занесох у родителите ми. Там с куче Лиза се спогодиха много добре даже, тя си го гледаше като нейно си кутре. Котьо (кръстихме го Споти, защото беше разкошен петнист черно-бял уличен котарачко, обаче по семейна традиция му викахме коте Споте) престоя около месец у тях, като за това време не престана да суче каквото му попадне. Дрехи, найлонови покривки, връзки за обувки... Трябва да е бил на около месец и нещо, когато го намерих, значи на около два-три месеца той продължаваше да суче.
За съжаление се наложи да го дадат на едни добри хора от квартала. Известно време им ходих на гости - Споти така и не престане да суче докъм 6-месечна възраст. След това тези хора заминаха за чужбина и го взеха със себе си, та изгубих контакт с тях и не знам дали след това се е оправил.
Та Споти рано-рано беше останал самичък, очевидно не беше сукал достатъчно, в началото нямаше никакви хигиенни навици (Лиза го научи на всички, ама по кучешки ). Мисля, че и вашето коте е било отбито прекалено рано. Предполагам, че ако имате търпение и го гледате и обичате и нежно и внимателно му обяснявате кое не трябва и кое може, то рано или късно ще разбере. Стискам ви палци!
Знам, че не помогнах много, ама аз съм си така

но след безсънни дълги нощи станах силен и голям
и вече знам, че мога да се справя сам