Аз си мисля, че има и от двете неща по - малко. Според мен котките са страшно интелигентни и умни същества и знаят много добре докъде им стига обичта и откъде почва изгодата. Ако примерно моята не я храня или не и угаждам добре не мисля, че ще остане при мен, но пък от друга страна я виждам, че е привързана към мен. Радва се като ме види (или по - скоро ми се кара къде съм била, но то и това е обич), вечер идва и ляга при нас да спи, а сутрин е най-милото и любвеобвилно коте на света. Колкото за навън незнам - мисля си, че моята не е много за навън. Според мен малко или много домашните котки, които не са излизали много много от къщата, не са много пригодени за живот в природата. Много се изнежват и много трудно ще се оправят ако ги пуснеш по - късно на свобода.
Моята е щастлива в къщи за това съм сигурна, но ако имам някой ден къща с градина така бих направила градината, че да има възможност безопасно да излиза навън, но да я пускам да ходи по чуждите дворове или из квартала няма да мога. Никога няма да забравя как намерих котката на моите шефове смачкана от кола.
И Шуши е много добра към непознати, много са и интересни и най - вече какво има в чантите им. Така скоро на една позната и изяде слушалките на дискмена.... Много неудобно ... ужас. Айде, че се отплеснах.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите