Аз мисля, че наистина ни обичат, макар и да са животни
с характер.
Моят котарак (с когото живея вече 13 години - да е жив и
здрав, защото не мога да си представя живота си без него)
много страда, когато ме няма. Случва се да отсъствам от
къщи за 1-2 нощи - побърква се от мяукане, по-скоро
побърква всички вкъщи. Ако тръгна някъде за по-дълго
време, само като види, че си приготвям багажа, става
толкова тъжен, че ми къса сърцето. И досега, колкото пъти
съм отсъствала за по 5-10 дни, винаги или се разболява
сериозно, или претърпява някакъв инцидент. Може да ви
звучи налудничаво, ама като съм далеч от къщи всеки ден се
обаждам да проверя как е Мишо, дали не му се е случило нещо.
Стигна се дотам, че близките ми се обиждат (и са прави) -
представете си телефонен разговор от чужбина, който започва
с "Как е Мишо?" и общо взето завършва със същото. Много
майка ми е казвала "Е, няма ли да попиташ аз как съм?".