Хехехе, разсмя ме с този "превод".

Точно за това става дума, само че при моята е по-скоро:
"Ехо-о-о, става-а-ай... Аз съм вече будна..."
Малко по-късно:
"Ама на какво прилича това - аз съм вече будна и съм сама, а ти се криеш от мен в проклетата спалня, дето така и не успях да разбера защо не ме пускаш вътре!"
След малко:
"Виж какво, и да ми шъткаш, и да не ми шъткаш, няма да мръдна оттук и ще крещя, докато най-после излезеш от тъпата спалня, защото искам да ме гушнеш и да си общуваме и изобщо не ме интересува махмурлука ти, искам те тук, сега и веднага, разбра ли?!?"
Още малко по-късно (аз съм вече будна и бясна и тъкмо събирам сили да стана и да погна нахалната гадина):
"Мо-о-о-оля ти се бе-е-е-е, ела-а-а-а при ме-е-е-ен .... усещам, че си будна, хайде, така и така си будна вече и ти, уф, пак ми шъткаш...изобщо не ми пука, знам, че ще ме гониш и ще ме напръскаш, но не мога да не опявам, това е по-силно от мен..."

Тук някъде аз, за последен път преди да изляза изревавам: МЛЪКВА-А-А-Й!!!!!! Тя обаче продължава кротко, упорито и методично да "нарежда" като свекърва:
"Няма, няма, няма пък да млъкна, ето тук ще си седя кротичко и ще те викам, докато излезеш, защото те искам, а ти си далеч и това е абсолютно безобразие... И не ми пука, че ще ме гониш с пръскачката, това е само някаква си вода, пък и нали вече ще си при мен..."

...и така нататък....после знаеш.... Като се покажа на вратата, тя почти изкрещява - нещо от сорта на "Да, да, о, да-а-а, ето те-е-е, божичко, май изглеждаш ядосана, дали не е по-добре да се скрия под масата за известно време....ох, отивам да се крия....обаче въпреки това се радвам, че си вече при мен.... (тук постепенно гласът й заглъхва, защото това е "изречено" в движение, докато препуска към масата...)


Права си, май наистина няма спасение...