Предполагам, че котьо не е кастриран и не му даваш и хапчета, или пък го водиш да му постават инжекции. Ще ти разкажа за нашия котарак. Когато го прибрахме от улицата беше няколко месечно изпосталяло, бълхиво и влачещо задните си крака коте. За няколко месеца се оправи и беше най-милото, игриво и гальовно същество на света. Проблемите започнаха когато порастна. Същото поведение, което описваш-докато се гушкаме и захапва, играта с топчета и въженца вече не е интересна и предпочита да се хвърля на ръцете. Аз също прилагах номера с пръскалката и имаше ефект- бягаше като луд, когато я видеше в ръцете ми. Не ми даваше сърце да го кастрирам или пък да му давам хапчета и си го търпяхме заедно с ужасната миризма от маркирането и всички други поразии, които правеше. Докато един ден ми се хвърли на крака - вероятно му е замирисало на други котки- при майка ми на двора има шест. Опитах се да го махна по познатия начин и той съвсем освирепя - вкопчи се на ръката ми и ме захапа. Беше ужасно - зъбите му се бяха забили до крайност, кръвта почна да пръска навсякъде, абе картина от филм на ужасите. Добре, че и мъжа ми беше в къщи - успя да го откопчи и да го затвори в другата стая, като при това и той беше надлежно изяден. Обадих се на ветеринаря и той първо ни посъветва да отидем за инжекции тетанус и второ каза, че веднъж след като се е престрашил /котарака де/ да хапе , ще го направи пак, дори и да се кастрира. Просто нямахме друг избор освен да го заведем на двора при другите котки и това се оказа правилния избор. Много ме беше страх да не избяга, но слава богу това не се случи. Сега се чувства добре там - разходки на въздух, общуване със себеподобни, като храната и гушкането също са му осигурени. Може да го блъсне кола, да бъде отровен или да го сдави куче, но ще живее пълноценен котешки живот, колкото му е отреден. Не знам обаче какво щях да правя ако нямаше къде да го заведа. Та моето мнение е, че трябва да се посъветваш с ветеринар, докато животинката ти не е минала границата.