Много красива котка, но за съжаление снимките доста спомени събудиха.
Навремето имах една руска синя котка, която много си обичах, главно защото я намерих заедно с още едно коте завързани в една торбичка в кофата за боклук. Беше адски мъничка и още не можеше да яде, добре че тогава нашата котка беше родила и някак си я придумахме да ги откърми. Котето кръстих Джесика, макар че всички й викаха Сивушка. Беше най-красивото от всички котенца, но докато се боричкаха с останалите някой я е ударил през окото, ослепя с едното око и в крайна сметка никой не я поиска при раздаването на малките.
После преживя голям шок като умря котката, която я отгледа и стария котарак. Сигурно звучи смешно, обаче изпадна в нервна криза, непрекъснато се криеше, явно я беше страх, че сме изхвърлили другите котки и може и с нея така да направим, не искаше и да яде. Прекарваше почти цялото време в задните стаи и... ги ползваше като тоалетна.
Последният удар дойде когато сестра ми и аз почнахме да се разболяваме много често и умните лекари решиха, че сме алергични към котки, които си беше доста нелепо, от съвсем малки гледаме котки и никога не сме имали проблеми. Обаче Джеси беше натрупала вече доста черни точки и я подарихме заедно с последното котило на Дайна, първата ни котка... Пратиха я на някакво село, и до ден днешен не знам какво е станало с нея, имаме й само снимки...
Съжалявам, че ти ползвам постинга, за да разказвам преживелиците си, обаче спомените изплуваха ясно като видях снимките.
Дано котката ти е жива и здрава!

Life is just a dream on the way to Death.