Миличка, не се притеснявай! Направила си каквото е било нужно.
От написаното личи, колко любяща стопанка има твоят пухчо, а това е най-важното. Независимо от мъката, която си преживяла от ужасяващата гледка, незабравяй все пак, че спестяваш много повече мъка за в бъдеще, дори и в момента изобщо да не изглежда така.
Не се овинявай и не го слагай на себе си, защото не ти си виновна, че това е живота. Животните са животни, колкото и да са обичани, те не могат да живеят като нас. Ръководят се от други правила. Не бива да ги преценяваме по себе си. Разбира се, на никой човек не би му хрумнала идеята да осакати едно животно просто така. А и това само привидно изглежда на осакътяване. В действителност съвсем не е. Най-важно е как се чувства животинчето. Не забравяйте, че те също преживяват. Дори понякога повече от това, което човек може да забележи...
Ако мога да те успокоя моето мъниче също ще бъде кастрирано. Когато здравето му позволи. И на мен ще ми е мъчно да го гледам няколко дена. Но пък знам, че ще е за негово добро.
Между другото, виж какво съм написала по-горе за храната.