О, да. Точно се бях изнесла от родителската къща, където оставих сиамката ни -- жестоко щеше да е да я отделям от средата й, от останалото семейство, пък и майка ми се разплака и не я даде

Отиваме на гости при семейството на 1 януари. Таксита нямаше, та хванахме автобуса. На седалката пред нас седеше 7-8 годишно хлапе и се гушеше странно в якето си. Реших, че диша лепило и се надигнах да го шамаросам зад врата. А то -- момчето носеше коте в пазвата си и се гушеше така, за да го удържи да не избяга. Котето беше прекрасно, бяло, бежово и сивичко, много пухкаво и нежно. Заговорих детето и то обясни, че котката била на баба му, но в вече нямало кой да я гледа и той я носел в центъра да й намери сухо мазе и да я остави там. Познай... Прибрахме я, разбира се. С което си навлякохме страховита беля на главата.

Меги беше бяс! Изяде персийския килим, пътеките в коридорите, книгите (вчера гледах един Пратчет -- захапала го е и го е пробила до 60-та страница), цветята, половината кабели, диваните, бе въобще цялата къща. Не го правеше от злоба, а от игривост и енергия в излишък. В резултат се наложи да прибера всички предмети у дома в шкафовете. Апартаментът се оголи съвсем -- като в концлагер.

С Меги много се обичаме. През нощта тя спеше на възглавницата над главата ми. От време на време се стряскаше и събуждаше. Виждаше, че съм до нея, успокоително прегръщаше главата ми с четири лапки и почваше да ближе челото ми все едно съм нейното малко или нещо подобно. Не, че имам нещо против да ме ближе, ама ако може да не е в три сутринта например. Че и всяка нощ. А езикът й един такъв грапав... Когато звънваше часовника за ставане тя пощуряваше. Почваше да ми мяука, да гризе лекичко ръката ми, да скача и да удря с чело вратата на стаята. Ранобудник.

Издържахме на този режим 5 дълги месеца. Накрая обаче тя издра вградения гардероб и почна да налита на входната врата. Просто Меги беше родена в двора на къща и не можеше да свикне с живот в апартамент. Пък и ние работим по цял ден, а тя скучае сама у дома... Договорихме бабата на мъж ми да я прибере -- тя живее в къща с голям двор, има и 2 други котки. Така беше най-добре и за Меги, и за нас, че и за апартамента ни

--
Shine on~