Не, че "кой знае колко" разбирам, но класическият тип персийска котка е с носле под нивото на очите. Ще се опитам да го покажа нагледно, ако има проблем със снимката кажете да повторя опита. Това е нашият котарак - виждали сте го в "Галерия", но вече е на 7 месеца и козината му продължава да расте.

Изключително спокоен и добричък, та чак прекалено търпелив - на "възел" да го вържеш от мачкане, никога не посяга да драсне или да ухапе. Ако прекалено много му се досажда, просто се премества на 50см от теб и пак ляга. Самата порода изглежда си е такава, на Александра са същите доверчиви галушковци.

А когато е на вълна за игра, децата го побъркват с едно подскачащо топче - прави се на волейболист или вратар и даже ако спрат, преди да се е уморил доволно, носи им топчето с уста /като куче/ и ги бута с лапа, пак да си играят. С жена ми не сме очаквали, че едно коте може да внесе толкова непредвидена веселба в къщата... А между другото, като се вгледах в родословието на нашия хубостник, една от бабите носи името на този развъдник "ШЕХЕРЕЗАДА", без да съм знаел, че "сме рода" по котешка линия с Александра.




А да се е случвало на някой друг да спи на клекалото? Защото у нас е "любимото скришно местенце", да се скриеш от "любящи досадници".



Та това е общо взето класическата персийка. Козината е по-мека от на другите котки - стои като копринена. А, нещо много ВАЖНО: класическите са по-лесни за отглеждане от колкото екстремалните - тези със сплесканите муцунки. Но екстремалните са по-предпочитани от професионалистите - аз лично не мога да си го обясня защо....