Блоковете са едно от най-мощните средства за организиране на графични и текстови данни в AutoCAD.
Блоковете представляват именована група от текстова и графична информация, която се държи като един обект т.е. може да се мести, върти или скалира съвместно. Използва се за изобразяване на обособени функционални групи от апарати, детайли или елементи, например комплект от апарати за извод в ел.табло, трафопост и др. Особено удобна е възможността автоматично да се променя вида на графичната информация при предефинирането на вече съществуващ блок. При това всички вече вписани в чертежа блокове с това име се предефинират спрямо новите начертания. Блоковете трябва да се използват за означаване на често използвани и сравнително постоянни (непроменливи) групи от елементи, тъй като промяната на включените в блока елементи е сравнително по-трудоемка.
Графичната информация, включена в блок може да съдържа всички графични елементи, с които работи AutoCAD. Обемът й е неограничен.
В блоковете може да има текстовата информация, която може да бъде статична или променлива.
Статичната текстова информация в блока може да се задава като едноредов (TEXT), многоредов (MTEXT) текст или като константен атрибут.
Създаването на статичен едноредов текст или MTEXT в блок не се различава от вписването му в чертежа. Единствената разлика е, че се указва като включен елемент при генерирането на блока (make block).
По-особен случай е константният атрибут включен в блок. При неговото създаване се ползва команда ATTDEF и се указват неоходимите координати и параметри, като за MODE се избира CONSTANT.
Тези текстове не могат да се променят при вмъкването им в чертежа с команда INSERT.
Променливи текстове в блок се задават чрез дефиниране на атрибути с команда ATTDEF. Освен константни те могат да бъдат видими или невидими. При вмъкване на блок в чертеж с команда INSERT се иска задаване на стойност за всеки атрибут. Атрибутите могат да имат стойност по подразбиране (най-вероятната или най-често ползваната стойност), която се въвежда в атрибута само с потвърждаване с ‘ENTER’. За по-удобно въвеждане на текста се ползва диалог за въвеждане на атрибути. За да се включи този диалог трябва стойността на системната променлива ATTDIA да бъде 1.
За целите на автоматизираното проектиране блоковете са едно от най-удобните и мощни средства. С блоковете се работи ползвайки името му, стойностите на атрибутите и останалите му параметри, като удобството е, че всичко това представлява един обект. Както беше споменато по-горе предефинирането на един блок води до автоматичното изменение на всички въведени в чертежа блокове с това име. Това налага в програмите да се вземат специални мерки за проверка коректността на името на създаван блок.
В различните видове атрибути на блока може да се кодира голямо количество информация. Видимите атрибути служат за удобно означаване на информация за обекта, който изобразява (наименование, технически данни, адрес и др.). Невидимите атрибути се ползват за въвеждане на допълнителна информация, която не е необходима за чертежа, но се ползва от приложни програми за изчисления и/или модифициране на чертежа (напр. съпротивление на захранваща линия). Освен съдържанието на атрибутите в програмите могат да се ползват и други параметри на блока, като например точката им на вписване на блок или атрибут, стил, наклон, цвят, слой и др.
Удобно средство е груповото избиране на едноименни блокове по име и слой, както с Quick Select, така и програмно, което се ползва за промяна на параметрите им, за изброяване (например за легенда и спецификация), обработка на кодираната в блока и атрибутите му информация и др.