За препоръчване е полилиниите да се чертаят с `0`-ва дебелина, а да се укаже обща дебелина за слоя. Това ускорява регенерирането на чертежите, особено при големи чертежи.
Ако по някаква друга причина дебелината на линиите в слоя трябва да бъде различна, то полилиниите могат да се задават с различна дебелина, както за цялата линия, така и за отделните сегменти. За да се различават на готовия чертеж дебелините на различните линии в чертежа трябва да бъдат с разлика минимум от 30-40%.
В дебелините на полилиниите може да се кодира информация за сечение на проводници или кабели, която да се ползва в програмите за автоматизирано проектиране. Използва се фактът, че в AutoCAD дебелините на отделните участъци са реални числа с точност до 4-я знак след десетичната запетая. За кодиране се ползват третата и четвъртата цифри след десетичната запетая. Тъй като сеченията на реално използваните кабели и проводници е от 0.5 до 500-600 мм2 е около 20 бр., то в двете цифри могат да се кодират до 99 сечения чрез с кодова таблица. Възможно е също така в дебелините на полилиниите да се кодира и броя на жилата в кабелите за всеки един сегмент като се ползва механизмът за кодиране, прилаган за сечението. За да могат да се кодират както сечението, така и броя на жилата могат да се използват стойностите за начална и крайна дебелина на полилинията за всеки сегмент, като едните данни се кодират в началната, а другите - в крайната дебелина. Такова кодиране е особено полезно при разработване на проекти за вътрешни ел.инсталации или въздушни или кабелни мрежи НН, където броя на жилата и сечението им може да се променя по дължината на захранващата линия. Използвайки този механизъм е сравнително лесно да се направи спецификация на материалите, тъй като координатите на всеки възел на полилинията, броя на жилата и сечението им се съхраняват в един списък.
Това кодиране не се отразява видимо на дебелината на полилинията, тъй като стойностите за дебелините след втория знак след десетичната запетая са малки (по 0.1% за сечение).