Никой работодател не си гони добрите работници, за което знам, че сме на едно мнение, а заплащане не съответстващо на възможностите си е полу изгонване. Голяма част от квалифицираните са доста мързеливи и проблема е не в липсата на квалификация, а в желанието за работа.
Би ли споделил, какъв е процента на тези които наистина са започнали и са надраснали възможностите на фирмата и са отишли на друго по-добро/високо място от общия брои започнали? Аз имам чувството, че половината от времето си губим в излишни спорове и претенции м/у двете страни. При положение, че има дефицит на качественна работна ръка(не евтина) едва ли има работодател който да не си цени кадрите, но възможностите не са безгранични особенно при тази ценова преса от азия. Когато един работник вземе грешно решение, пати само той и неговото семейство, а когато работодател вземе грешно решение, патят всички. Когато работодател тръгне с такива претенции поръчката заминава за Турция и Азия, а когато е работник си сменя работодатела, а текучеството е хляб за агенциите за подбор на персонал и мизерия колектива.