E, аз какво разправям, че "лесно нема". Гледам ти анимираното гифче с принудителното връщане на изхвъргачния пакет. Ми гледай още колко неща е трябвало да накачулиш по инструмента за да го реализираш. Някой дори не се виждат много добре как действат, ама има и "ключалки", за да осигурят освобождаване на хода след прибиране на изхвъргачния пакет на мястото му.

Най-вероятно, връщачите си ги сложил само за "сигурност", за да се "фиксира" крайното положение на изхвъргачния пакет при затворен инструмент.

Ама сега да си помислим, колко се оскъпява такъв инструмент от такива неща (за увеличаването на риска да се "прехебе" нешо не си говорим):

Първи вариант: Купуваш стандартни елементи от EOC или Hasco (на конструкцията не ми мязат много на стандартни). Изглежда по-скъпо като решение, но аз съм 100% убеден, че накрая е "по-евтино" (около 1000 до 2000 долара)

Втори вариант: Спускаш една сюрия фрезисти, шлайфисти и шлосери с една камара детайлни чертежчета да махат една седмица, използвайки всякви недоклатени (и най-вероятно незакалени) железа, и резултата е инструмент, който може да задере на 100000-я удар, ама може да задере на 50-тия и да се разхвърчат изхвъргачи от шрица. Ако това се случи, брой че цената ще е над 3000 долара. (Сега да не се засегнеш не инструмент, твоя може да изкара и милион удара, дай боже, говоря по принцип)

НЕ се заяждам, НЕ се джавкам и НЕ обиждам никого. Просто искам да кажа, че то правенето на инструменти не е само да седнеш зад CAD (и/или CAM) системата и да струпаш 200-300 кила желязо.

Трябва да се практикува, т.е. да се чиракува, колкото и демоде да ви звучи тази дума. Аз обаче чиракувах малко и се отказах, щото бързо се убедих в един лаф, който ми казаха в самото начало: "Който прави матрици, яде трици"


Виж, шприцването му е майката