Снощи се върнах от бегето и още реанимирам.
Хората са отчаяни, бедни, навсякъде е мръсно, разбито, изоставено. Не зная как живеят - на мен ми беше трудно да остана нормална, а не си броя парите.
Жепето е вдигнато във въздуха - разписанията не се спазват, влаковете закъсняват с часове - и понякога с по 3 часа....гарите са в ремонт, пътните линии са на 1/3 от онова, което помня, локални автобуси почти няма ....или са по 1-2 на ден....хората са измрели или на път да измрът....
Провинцията е празна..гладна и обезверена....хората казват, няма какво да ядеме, всяко семейство има по няколко члена в чужбина - засякох случаи - майка и баща в Испания, деца във Англия да учат...примерно....или майка в Гърция, едното й дете в Италия омъжена, другата във Германия... или брат и сестра от привинцията в Норвегия и там брата намира софиянка и им се ражда бебенце....
Абе лудница - хората просто се опитват да оцелеят...
Имах тичане административно - продадах си гарсониерката - лапнаха я на момента...нямаше и 2 месеца откак я пуснах на пазара и ми извадиха душата...взех й цената, която поисках....лъжа е, че няма покупко-продажби на панелки....хората са бедни, отчаяни и не купуват луксозни жилища - нищо че тук се фраскат едни такива нереални приказки....
Едва успях да си подготвя документите за продажбата - даже и аз не вярвах, че
ще успея да я продам толкова бързо....абе разбирате ли - в мига, в който се обърнах към агенция - имах по 12-15 огледа на ден - и още първата седмица рипнаха да я купуват.....
Защо приказвам това - щото акъла ми още е в замъглено състояние от бълХарската бедна и грозна и обрана реалност.....
Магазините не можах много да ги обикалям - но генерално така по пътя си каквото мернах - цените са масово по-високи, отколкото плащам тук в Лондон - ако искате вярвайте.....
Стоката масово е некачествена - обувки мернах на няколко пъти - грозни, разкривени, неудобни, но на фантастични цени - чифт ботуши циганска превъзходна няма под 120 лева.....по-луксозните минават 200-300 лева....аз за тия пари в Лондон ще си купя маркови ботуши примерно Дебенамс.....и от чиста кожа - примерно - а не можах да видя кожени ботуши в бълХарията - нито на краката на хората по улиците, нито в магазините....изкуствени и фалшиви изделя на баснословни цени....не мога да ви кажа защо е така ....
По влаковете масово пътувах с емигранти - имах случай, в който в целия вагон бяхме само емигранти - нито едно същество не живееше вече в страната - връщаха се по различни поводи - "германката' до сестра си, че починала майка им, "испанката" да продаде апартамент, също като мене, "гъркинята" - да гледа внуче.....абе прикаска.....бях ошашавена.....
Локалните хора - крадът, лъжат, абе пълно оциганяване....храната - пълен буклук (това не беше изненада за мен...)....поръчвах навсякъде броколи със синьо сирене - че и двете със сигурност са вносни - та дано не попадна на местен отровен буклук....
Месо не посмях да ям - с едно изключение - че купих веднъж свинско за готвене и го сготвих с праз и домати - стана много вкусно и не умряхме от което - но не знам точно какво съм яла - никой магазин не тества продукцията и не знаят произхода на месото....тоест взимат някое животно и го колят - ама как е живяло, какво е яло - никой не може да каже - и ме гледат като улави, като задавам подобни въпроси....
Не се размина без скандали - като ме изчарджиха 170 евра за си закрия банковата сметка и да изтегля наличността вътре - и си изпуснах нервите....170 евра за какво??????? правели ми услуга те на мене разбииш ли.....бахси.....по цел свет тегленето на пари е рутина ,а в бълХария било "услуга"...и то платена......защото съм била неблагодарна и не съм разбирала каква услуга ми прави банката, че съм си превела парите в тая банка от продажбата на жилището.....отделно чардж от 8 евра за отварянето на сметка....отделно месечен чардж че ми държали парите....глей начи колко съм неблагодарна....дадаха ми лихва за 1 седмица от лев и половина....там некаде как'ви Роксана прихна в буен весел смех.....
Та - Моника, целата я мара втасала - ти обувки от Хамерика ше пращаш....верно ли?
ПС: абе мернах изата пускала тема - я да видим кво сте писали там - ма имам и ного работа - пипам си лицето да се уверя, че още съм жива и здрава след кошмара на бълХарската действителност.....и да се освестим малко .... честно, ама свето ми се вижда нереален - не моем да повервам, че се върнах обратно в къщи - ебаси приключенията имах ....
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
|