Мъ има инъ мънинка подробност, а тя е, че 2+2=4 във всяко уни
Законите на физиката или произведенията на класиците са едни и същи
във всяко уни точно така, както 2+2=4, а да не говорим, че цялото световно знание е вече
в Интернет - безплатно, ей така поднесено на тепсия и за това мисля лапето
да учи в най-евтиния университет и ако може по-наблизо, че да не ми се налага
да му давам и за ежедневни разходи, а да си живее у дома или близо до дома,
а за степен след бакълавърска може да се пробва и по-далече. Иска ми се
тези кратки 4-ри години за бакълавърска да си ги изкара в евтин колеж или
където получи стипендия или някакви облекчения за плащане на студентски
заеми или такси за семестри. Намирането на работата зависи от късмета, социалните
умения и личните качества и знания и това че не си завършил топ университет
много често изобщо не е от супер голямо значение.
А, ама аз не зная как се пише бакалавър, дейба, то било с "а", щото бях по
старата комунистическа система дето си учиш пет години и нинайш накрая къф си.
Според мен научиш ли се да мислиш и имаш ли някаква бакълавърска от
някъде, няма проблем - останалото дет са вика са подробности.
Не съм учила тука, но вече съм оформила мнение, че в никакъв случай не
трябва да се шашкам от топ университети и др. "авторитетно звучащи"
тъпотии, не и след съществуването на Интернет, всичко ми е достъпно,
което ме итересува да го знам,
което ми спестява ебаси парите, ебаси чудото. "Център на знание" вече
е Интернет за мене, така че необходимостта от голямото учене
в Уни отпада, а не беше така по мое време, когато аз започвах да уча,
нямаше Интернет тогава. Сега е достатъчно да направиш минималното -
да вземе човек една бакалавърска, а останалото знание то си стои в Интернет.
Ако имаше някакъв елитарен център на знания и ако само там можех
да науча каквото ми трябва, сигурно щях да тръгна да уча нещо и тука
в чужбината, ама като видях как напълниха Интернет с всичко, което човек
го интересува, изобщо не си направих труда да уча тука. Е, който е тръгнал
да печели тука, да си учи тука, но аз съм имала късмета да живея винаги с
малко пари, но с "чужди" пари - първо на родителите ми в България, а сега с пейчека на мъжа ми, така че
аз съм "друга хава" и на мене тези неща ми са "позволени", пролетариата
без доходи или интелигенцията с големите потребности да му мислят ...
Ебаси, толкова умна съм станала, че даже пари не ми трябват, спокойно се
побирам в един пейчек и повече не ми е нужно кой знае колко, през какви
кризи и сметки минахме и пак с един пейчек се оправихме ...
Мъжа ми ли печели добре, аз ли не пръскам, ама е така, както го описвам, дейба!
Само към 70К на година ми стигат дейба, мноу съм скромна и прибрана домакиня! Кандисала съм на 4 годишна кола, не се облизвам за чисто нова,
аве самата скромност съм аз, това е! Къщичката само три стаички и едно етажче, дворчето само едно декарче, никви къщи на катове, никакви
акри не ми трябват! Въобще "скромността" е на голяма почит в мойта ценностна система... Роксано каквИ сме такива двете да "подаряваме" с тебе Ако мъжа ми имаше нещо като се женихме, сигурно бих
подписала предбрачно споразумение, че не искам нищо, точно като тебе,
ама как хубаво го каза: - "Емси лежим, емси одим - емси ядем, емси благнеем - тфа е мойта - за други ора грижите и плащането - за мене насладата и кефчетата! "
Баси, ако можеш да ползваш нещо, за какво ти е да е твое, ебаси, само да му плащаш таксите и да го мислиш ...
Рязани хора, разни идеали.
Редактирано от dorka14 на 20.12.13 08:01.
|