|
|
| Тема |
 ... |
|
| Автор |
King. (инвеститор) |
|
| Публикувано | 19.10.13 09:26 |
|
|
|
"Цветето с надежда очаква росата, но тя не идва. Тогава то свежда глава и започва да вехне. И когато вече е на умиране, ето че най-сетне росата идва.
Бизонът рови снега, но под него не намира и стрък трева. От глад той надава рев, в който звучи зовът му към пролетта, която не иска да настъпи. Бизонът отслабва, гърбицата му се топи, силите му чезнат и той замалко да загине. Но ето че повява топъл вятър и малко преди смъртта си той все пак вижда пролетта."
Аз бях и цветето, и бизона, а сушата и зимата бяха 5-те години, в които чаках...
Росата и пролетта бяха топлия руски анус, който най накрая се отвори и пое жезъла ми!!
Амин !
| |
| |
| 
|
|
