|
ти статистика, направена НО НЕ ОТ МЕН.
12 147 души са емигрирали от България през миналата година, като от тях 47.3% са мъже, а 52.7% – жени. Над половината от напусналите страната са млади българи – между 20 и 39 годишни.
От средата на 90-те години емиграцията в Гърция започна да става „женска”. Когато се приема решение за това кой да емигрира, обикновено изборът пада върху мъжа, който е силният и опора на семейството. Но в Гърция през последните 20 години наблюдаваме обратното. Повечето от имигрантите бяха жени и увеличението на техния брой беше главоломно - с 50 пъти повече - See more at: http://www.grreporter.info/Zhenite_se_adaptirat_km_ikonomicheskite_promeni_po-lesno_ot_mzhete/13386#sthash.o9HTipqv.dpuf
Тази статия дори обобщава статистика за балканите и за европа, не се говори само за българки. Сама прочети какви са социалните и обществени факти - а ти нищо не знаеш за това явление?
И ти не се замсляш и с охота прилагаш едно обвинително, клеветническо, стигматично клише срещу клетите жени, подложени на тея издевателства?
Въпреки че отпразнува 29-тия си рожден ден само преди седмица, Алина изглежда, като че е на 40. С проскубаната си коса, изгризаните си нокти и подутите, непрестанно примигващи очи тя изглежда, като че е непрестанно преследвана.
“Всичко, което се искаше от него, беше да се грижи дъщерите ни да са чисти, нахранени, и да са си направили домашните. Но дори това май му дойде вповече,” казва тя за мъжа си. “По-лесно е да ходиш по проститутки, да пиеш и да играеш хазарт. С моите пари.”
Без да обръща внимание на красивата гледка от слънчевата площадка на кафенето в Дерута, спокоен италиански град край Перуджа, Алина пали още една цигара и разказва за телефонните разговори, които е провела преди час с дъщерите си-тийнейджърки в Румъния.
Когато Алина напуска родния си град Гайести през 2006 г. за да работи в Италия като домашна помощница на прикована към инвалидния стол жена, 37-годишният й съпруг Космин остава удома да гледа децата. Но четири дни преди срещата ни дъщеря й я е осведомила, че той е изчезнал заедно със семейните пари.
Алина е част от все по-разпространено явление – работещи на Запад жени от Балканите, които сами изхранват семействата си. Тенденцията преобръща традиционния модел, в който мъжете заминават и работят в чужбина, оставяйки жените си удома, и промяната се оказва голямо предизвикателство за много семейства.
Променящото се лице на миграцията
Департаментът на ООН по икономически и социални въпроси UNDESA, който следи моделите на миграцията по целия свят казва, че от 1990 г. жените емигранти са надхвърлили по брой мъжете в девет балкански страни: Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Косово, Македония, Черна гора, Румъния и Сърбия.
Според данни на UNDESA глобално жените съставят 49,6 процента от миграцията, но на Балканите те са 54 процента. Този феномен е особено доловим в Македония и България, където жените са 59% от мигриращите.
Според данни на Световната банка от 2008 г. около 4,3 от 7,9 милиона емигранти от Балканите са жени - около 54,4 процента.
В миналото жените на Балканите обикновено са си оставали удома с децата, докато техните съпрузи са заминавали да работят във въглищни мини или металообработвателни заводи на Запад, изпращайки своите трудно спечелени пари обратно удома.
Ако жените са пътували в чужбина, то е било основно за да придружат мъжете си, докато те си търсят работа, или да се присъединят към тях, щом те вече са се установили.
Но падането на Желязната завеса през 1989 г., техническият прогрес на работното място и въоръжените конфликти в бивша Югославия през 1990-те предизвикаха процес на феминизация на работната миграция от Балканите.
Ръчната работа в заводите се смени с нови форми на заетост в обслужващия сектор, които изискват или предпочитат персонал от женски пол. В резултат на това повече жени от всякога емигрират от Балканите, и все повече от тях осигуряват цялата издръжка на семействата си.
Тенденция на Запад променя Изтока
Професиите, традиционно запазени за имигриращи от Балканите жени са предимно в зле платените и социално непривлекателни сектори на икономиката, за които има недостиг на местна работна ръка. Често жените от Балканите си намират работа като чистачки, сервитьорки, камериерки или санитарки, които се грижат за възрастни или болни хора.
Според проучване на Отворено общество Румъния от 2007 г, от близо 255 000 румънки, временно работещи в Италия, 88% са работили поне веднъж – често незаконно – като домашни прислужници.
Социолозите отбелязват, че докато тази тенденция предоставя на жените от Балканите възможност да вземат в ръце изхранването на семействата си, тя често ги отделя от близките им и ги подлага на нов вид натиск.
Според тях домакинствата, в които жените поемат цялата финансова тежест, преживяват фундаментална промяна, която изправя пред неочаквани предизвикателства традиционното балканско патриархално семейство.
“Много семейства на Балканите са изхранвани от жени-емигранти”, казва хърватският социолог Иван Пролич. “Тенденцията е във възход и преобразува традиционните семейства, променя патриархалните нагласи и преобръща провинциалните общности,” добавя той.
Пролич казва, че тъй като тенденцията е нова, тя почти не е изследвана. “Социологически това е много интересен феномен и определено трябва да се проучи по-внимателно,” обобщава той.
На badante не им е лесно
Алина върши работа, която малцина италианци са готови да работят, при това го прави за пари, които много от тях биха счели за обидно малко. Все пак тя успява да изпрати 400 евро удома на семейството си всеки месец.
Освен заплатата, тя има още една надежда, за която според нея си струва да се правят жертви. 77-годишната жена в инвалидна количка, която гледа, й е обещала да й остави къщата след смъртта си. “Чакам я да умре,” признава Алина делнично, като издишва дима от поредната цигара.
Заради това обещание тя преглъща факта, че не харесва особено работодателката си, която смята за расистка. Тя споменава за статия в Corriere della Sera от миналото лято за италианка, арестувана за това, че в продължение на година е злоупотребявала и буквално е обърнала в робиня своята румънска домашна помощничка. Като я заплашила, че ще я предаде на полицията като незаконен имигрант, тя я принудила да живее в мазето.
Имигранти като Алина се налага да преживяват и неприязънта на местното население. В Италия, както и в останалите страни от Западна Европа, антиимигрантските чувства нарастват със започналата през 2008 г икономическа криза, сочи доклад на установената в Румъния неправителствена организация Каритас Мигранте.
Дясно ориентираното италианско правителство негодува срещу политиката на Европейския съюз за отворени граници и срещу факта, че от януари 2008 г граждани на най-новите членки на организацията, България и Румъния, могат да работят свободно навсякъде в ЕС.
Въпреки това специалистът по имиграция Антонио Ричи казва, че Италия трябва да е благодарна за своите над 2,5 милиона регистрирани и около 700 000 нелегални имигранти.
В едно застаряващо общество с ниска раждаемост икономиката би страдала много без имигрантската работна ръка. Особено малките и средните фирми, казва той.
Частно наетите гледачки от Източна Европа, които се грижат за болни и възрастни хора, запълват пропастта, отворена от неефективната социална политика на страната, отбелязват експертите. По тази причина домашната помощ остана незасегната от затегнатите мерки за ограничаване на имиграцията, приети през миналата година от италианското правителство.
Въпреки това общественото неодобрение и към мъжете, и към жените, които видимо са пришълци – независимо дали от Румъния, Албания или Мароко, е лесно доловимо. Враждебност има дори в начина, по който много италианци произнасят думата badante, с която наричат работещите като гледачки чужденки.
На Алина вече много й е омръзнало от това. “Асистентите в магазините винаги ме следват, да видят дали няма да открадна нещо, а някои хора дори не ме поздравяват на улицата. Унизително е, и се случва през цялото време,” казва тя. “Една моя приятелка от България, също badante, казва, че ще свикна. Но това няма да стане никога,” добавя тя.
Не става дума само за пари
Търсенето на имигранти е предопределено от някои несъвършенства на трудовия пазар на Западна Европа и бедните икономики на повечето балкански страни предоставят почти безграничен ресурс от жени, готови да оставят временно семействата си, за да работят в чужбина.
Изследвания от 2006 и 2008 г на Gallup Balkan Monitor сочат, че дълбокото неудовлетворение от жизнения стандарт в повечето страни от Западните Балкани е една от основните причини за миграционните тенденции.
Въпреки че финансовите причини са основната мотивация за работа в чужбина, повечето жени имигранти, които интервюирам в Италия, Австрия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Румъния и България вярват, че ползите от миграцията не са само в парите.
Неда Плеша от Боболюшци в Босна е шумна, остроумна жена, наближаваща 30-те. С усмивка, почти не слизаща от лицето й, човек трудно може да си я представи тъжна. Но тя твърди, че е страдала от дълбока депресия преди да си намери работа в чужбина.
Подобно на няколко стотин други жени от босненския северозапад, Неда е открила за себе си нова кариера в северна Австрия. От 2004 г. тя работи във ферма за мляко край Линц. “Работата ми е един процент вдъхновение, и 99 процента потене,” шегува се тя.
Въпреки това за нея работното й място е възможност да избяга от живота, който оприличава на затвор. “Бившият ми мъж смяташе, че жената не бива да работи и че мъжът трябва да осигурява парите в семейството... типична босненска мачовщина,” спомня си тя. “Той работеше в строителна компания, и аз си седях удома – самотна и отегчена – готвех, ядях, гледах телевизия и дебелеех.”
“Когато му исках пари, трябваше да му обяснявам точно за какво са ми. Това се нарича икономическо насилие и в крайна сметка унищожи моето самоуважение,” казва Неда. Благодарение на работата й в Австрия тя сега е доста добре финансово, разведена е, и е открила удоволствието от нискобюджетните пътувания с раница на гърба.
Мира Батор, 38 годишна жена от Киселяк в Централна Босна също казва, че миграцията не е само заради парите. И тя е с усещането, че новият и живот на работещ човек в чужбина й е върнал самоуважението.
Батор се е преместила от Босна в Загреб, Хърватия, през 2007 г., за да работи като продавачка в магазина за обувки на свои братовчеди. Безработният й съпруг и синът й Адам, който е в предучилищна възраст, са се преселили при нея миналата година.
“Родителите ми искат да си напусна работата и да се грижа за Адам и мислят, че мъжът ми ще осигури финансово семейството,” казва тя. “Но аз нямам проблем да съм тази, която храни семейството. Това ме прави да се чувствам самоуверена и горда. Никога няма да се почувствам така, ако седя затворена между четири стени”, добавя тя.
Един свят без жени
Икономическата миграция в западна посока е оставила някои села почти без нито една жена в работна възраст.
Ако на някой му е любопитно да види как би изглеждал един свят без жени, може да посети Вършец, отдалечено селище край Монтана, България.
Освен с минералните си извори, то е прочуто с факта, че около петте му хиляди обитатели са предимно мъже без жени и без работа, и деца, оставени от своите майки. Жените на града са заминали да работят из Италия и Испания и изпращат обратно парите, които печелят като badante или в кетъринг индустрията.
Дори в горещите и слънчеви летни дни нито една жена не може да се види в закусвалнята “Бор-Чвор” на главната улица. Мястото е пълно с мъже, които си приказват и се подсмиват на семплите маси, покрити с карирани бяло-червени мушами.
Противно на стереотипната идея за само мъжко общество, Вършец изглежда мирен, подреден и приятен. Мъжете висят в бара всеки ден и се подкрепят един друг, докато очакват жените им да се върнат през отпуските си.
45-годишният строителен работник Петър Димов, човек с топла усмивка, не е виждал жена си от миналата година. Признава, че когато неотдавна синът му е попитал какъв цвят са очите на майка му, Петър се е разплакал - не е могъл да си спомни.
Готовността на Петър да говори за своята самота и тъга по жена си в средата на един бар и пред други мъже е още едно противоречие със стереотипите за мъжете, каквото е и съчувствието на приятелите му. Но и те имат подобен житейски опит.
Мъжете от Вършец са се научили да готвят, да помагат на дъщерите си да минат през кризите на израстването. За щастие тяхното отношение към това пълно преобръщане на обичайния патриархален модел изглежда здравословно.
“Изобщо не оценявах какво прави жена ми за децата и къщата, докато не загубих работата си и тя не замина да работи в Италия,” признава Петър.
“Сега, като си отглеждам синовете, разбирам колко е трудно да си домакиня. Строителната работа си е направо почерпка в сравнение с това,” смее се той, докато другите кимат в съгласие.
Изоставянето може да завърши и със самоубийство
По-добрият жизнен стандарт е очевидната полза от емиграцията на жените, но той често има висока цена.
Подобно на много западноевропейски бизнес-дами, жените-имигранти от Източна Европа често страдат от болестни състояния, които, според Американската психиатрична асоциация могат да включват депресии, трудности при адаптирането в нови ситуации, колебливост на настроенията и отчаяние.
Към това се добавя и новият , ужасяващ синдром, който се наблюдава в Румъния: самоубийствата на деца, изоставени от отпътували да работят в чужбина майки.
Според проучване на УНИЦЕФ и на Асоциацията за социални алтернативи в Румъния през 2008 г. поне единият родител на близо 350 000 деца е работел в чужбина, а 126 000 от тях са живяли без нито един от родителите си.
През 2006 и 2007 г. най-малко 19 деца са се самоубили, често, както разкриват предсмъртните им писма – от остро чувство на отхвърляне и изоставяне от родителите. Няколко от тези случаи са били в района на Дамбовита, в Централна Румъния, където майките-емигранти са особено разпространено явление.
В родния град на Алина, Гайещи, страничният ефект от семейства, разделени от миграцията, се вижда на всеки ъгъл. Градът е населен почти изключително с деца, и с баби и дядовци, поели функциите на заминали да работят в чужбина бащи и майки.
Видът на селото обяснява защо хората са готови на всичко, за да напуснат и да търсят по-добър живот в Италия, Испания, или другаде. Сглобяеми къщи са покрити със стари килими, и дори с ръждясали врати от хладилници за изолация. Глутници кльощави кучета и групи от още по-кльощави деца се мотаят наоколо, играят в калта и в купищата неразпознаваем, зловонен боклук на главната улица.
Адриан е на девет, сестра му Ирина е само на седем. Те се въртят около една изоставена автобусна спирка и играят игри на своите Нинтендо. Майка им е заминала за Испания преди две години и оттогава не се е връщала. Не им се е обаждала, нито е писала, въпреки че праща всеки месец пари на баба им. Запитани какво най-много биха искали да имат от всичко на света, отговарят в хор: “iPod”.
“Не ми липсва майка ни, и не искам да се връща,” казва Адриан, втренчен в играчката в ръката си. “Баба казва, че ни е оставила завинаги и има нов приятел. Не искам да се запознавам с него.”
Според Румънската национална служба за защита на децата, деца като Адриан и Ирина ги очаква безрадостно и изпълнено с рискове бъдеще.
Техният начин на живот, с неговата привидна нормалност, трае само докато родителите им продължават да изпращат пари, а дядовците и бабите им са живи и са добре. Наруши ли се обаче статуквото, те могат да завършат в сиропиталища и има риск да бъдат привлечени към проституция и извършване на престъпления.
Жените от Балканите, които се опитват да поддържат семействата си по този начин, са често в ситуация, в която няма добър ход. Мечтата за еманципация чрез участие в западния пазар на труда може да се превърне в кошмар, особено за техните семейства.
Предизвикателствата, които тази тенденция отправя към традиционното патриархално семейство са добре дошли, но процесът може също да доведе до това децата вече да предпочитат нов iPod пред това майка им да се върне за седмица или две през лятото.
Тази статия е изработена в рамките на Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, инициатива на Фондация Робърт Бош и Фондация ЕРСТЕ в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи, BIRN.
Този пък е откровено изтрещел - нормално било и жените в балХария намалявали, щото имало износ на проститутки в чужбина......кискискис.....
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
|
Re: Защо хората бегат от страната? [re: izz]
