Аз Изе като разумен чувек избегвам фанатизма и фанатиците.


Отлично разбирам как си стресирам крачищата - и не го права всеки ден по 18 часа. Както виждаш, избирам разумни модели и ти обесних трикчето - ти сметаш тока от външната част на обуфката да го мериш - но реално платформата под пръстите обира голема част от разликата във височината...и реално тока не е 9 сантима, а вероятно е най-много 5.....


А 5 не е 9, ше извиневаш.....




После, и аз не обичем стилето (тея най-шибано острите токчета и тесни и високи едновременно) и тесни носове на обуфките. Тея даже ас ги избегвам - точно както не искам да съм боса и да хода на земята през римски сандали, тека не искам и фанатично високи токчета и изкривена стойка на ходилото.


Сега да не ме разбереш накриво - харесвам и римските сандали - но си ги избирам да са леко повдигнати на платформа. Не толкова да добавям височина към краците си - а колкото платформите на зимни обуфки дават реална защита от студената земя и изолират, и топлят много повече - по-топли са, отколкото тънка подметка. После тука редовно с ивали и джопането в калта и локвите не ми аресва - друго си е да си на платформа - просто водата не ти достига краката.....


После, по-удобни са - просто защото не обичем да ми се прашат краката....редовно виждам хора да маат джапанки в прахта през летото - и прахта по краката им, ако джапанките са с тънки подметки....а платформата малко иле много отделя крака от прахта и буклука....




Лично ас длибоко мразим мръсни и зле изпрани иле поддържани чорапи - хората носет текива ужасии по краката си - ас не моем тека - моите чорапи се сменят по 3 пъти на ден ако требе - и требе да са свежи, памучни или копринени (ах, темата за коринени чорапи е мноу опширна) но никога изкуствени - е, а мноу краен случай за неколко часа ако съм закъсала мое да сложим дамски чорапи иле нещо да е искуствено...ама опщо зето фнимавам да слагам по краката си естествени материи .....



Та, аре да не флизаме фъф фанатизма - аре нема нужда! нито носа 13 сантима токчета - казах веке - случва се по изключение - ама не е секи ден - нито съм обратния фанатик да фърфа боса по асфалта.....



Избирам си разумни модели, с удобна конструкция, влизам в офиса, носа ги неколко часа, излизам и ги слагам в раницата....останалото време си тичем, скачем и сичко правим със спортни обуфки .....


Карай я по-спокойно - ти одари текива тешки анализи за физически и психологически конфорт че ми се зави свет бе жена!


Не ми е прублем да съм соцялна, елегантна и гъфкава - и не ми е прублем и да съм грижлива към себе си. Напълно е възможно да се намери точката на равновесие и да не се лишавам от нищо.



Както веке неколко пъти казАх и на Дорка - не е нужно да купуваш ефтини гащи саму и саму - нито е в цената раутата, нито е в стоката - който иска - намира баланс, равновесие и начин!

Който не иска - се фанатизира и тръгва на война - и си намира извинения....и тези.....


Мойта теза е - искам да живеа разумно, не се лишавайки от нищо. Не искам да съм нито бедна, нито богата - искам разумно да опитвам от всичко, да съм задоволена и щаслива, да изживеа живота си изцяло без съжаления и късни горчилки и плащане на грозни грешки и липси. Искам златната среда и дотук я получевам. Не искам твърде много, нито искам твърде малко - просто искам да се чюфствам щаслива - и като усета, че ме стиска некаде чепик - и се спасевам в друга посока.....


Не височината на тока ми е критерий - а вътрешното ми усещане за щастие и как изживевам моя личен момент.....



Фикснеш ли се към сантими и материални критерий - ти забравеш колко е важно тогава вътрешния ти баланс. За мен моя вътрешен баланс е водещ - а не сантимите .....тоест, ас търса истината и начина в себе си, а не във фанатичното измерване на сантими, парични измерения, хорски разбирания иле одобрение.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите