|
Добро утро, Нирванке
Ний закусихме (фрай ъп) и пихме кафе, и почнахме да се организираме за почифката (утре рано изчезваме - планираме в 8 да сме поели на път ама като се знам как си пия кафето по 2 часа....да де, теуретично ше е сутринта релативли рано за мен - мойте хора са ранобудни, но не и ас )
Начи, в момента опаковам плажните джаджи - сън блокс, постелки за печене, паравани, разни херметични кутийки за носене на храна и напитки - мразим да ям песак, и секфи хавлии и други дреболии, плюс личния багаж. Големия багаж е палатката с походните легла и завивки и секфи други дреболии от сорта на кафеник (никаде не ода бес кафеник) и котлинче, абе познати ти е - сигурна съм.
Опаковам в момента, до час отскачеме да измиеме колата, да гепиме компутара на детето, до Лидл и сие, каквото имаме за шопинг, и се връщаме да довършиме. Най-амбициозно съм дала заповет да се пресадат две малки борчета в градината (ас не можах да изкопая дупките да ги пресадим и не искам да чекам още 10 дена и хъкат-мъкат- ше копаят - до довечера борчетата да веят клони щасливо иле ше фърчат глави в къщи).
Начи, балХарието отдавна не ми е прублем - твърдо вервам, че това е основната пречина да се задържа в УК. Докато не скъсаш с миналото - не моеш да си изградиш ново бъдеще където и да е, с каквото и да е. Ас сметам отдавна приключих с балХарието - опщо зето и избор немах де - та сложила съм кръст на което и затова продалжавам напрет.
Живота ми тук е отличен - и ти си напълно права, че съществата, населяващи балхарието, хабер си немат за изобилие, възможности и разкош - и затова твърдо си верват, че имат сичко.
Докато не скъсах с нагласата за мизерия - все стоях закотвена в балХарието. Как се настроих да върва по свето и да си избирам кфо искам, защото сичко е мое - и в чужбината се разодих, и в УК се задържах - и детето си зех тука - абе ментална нагласа си е.
ето ги - виш как настояват, че си имат сичко - но защо тогава се гледат в мойта паничка и все те броят какво не им достига и защо тека живота е несправедлив към тех?
Погледни реакции, нагласи, ситуации - нито съм първата, нито последната да наблюдава грозна завист и интересчийство у балХарието ..... защо бе? нале са щасливи, сичко си имат?
Ас защо не им завиждам и бегам от тех?
Те защо ми завиждат и се ме гонат за пари и да ме ограбват? ас защо бегам> те защо ме гонат?
Ас защо не ги гона? ас защо не искам нищо от тех - само да не ме занимават със беднотията и завистта си?
Къде съм отишла ас да искам нещо? те защо все висат да искат нещо от некого?
Защо на тех свето им е толко криф? ас защо ми е благо дето и да ида? защо ас моем да съм щеслива, а те не?
И тека в тоа дух......
ПС: ше пиеме, ше ядеме, ше спиме и ше се печеме на плажа - и ше се къпеме във вълните. То си е вит медитация - и ас мислим да свалим от себе си де що има съзнателна мисъл и да релаксирам - че ме чека цела нова учебна година. И лапето също. И мъжо също - че имаме семейни планове и мамма миа колко ного требе да свършим!
НАРОДЕ, АС САМ БЕЗУМНО ЩАСЛИВА! НАМЕРИЛА СЪМ СИ МЪЖО ЗА МЕНЕ И ЖИВЕЕМЕ КАТО В РАЯ!
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
|
Re: а па мене най ме кефи лафа... [re: nirvana_2]
