Виж сега, много съжалявам, че криво ме разбра тогава, беше недоразумение.
Аз ти се оплаках и ти ми предложи да дойда при тебе, но аз не приех
сериозно предложението ти, но се замислих малко и после с мъжа ми се
сдобрихме и аз напълно забравих за много време, че веднъж като съм ти
се оплакала от отношението на мъжа ми ти си ми преложила да се местя
временно при тебе. Изскочи ми от акъла това твое предложние и живота
си продължи и се оплаквахме една на друга и общо взето голямо оплакване
падна от житейските несправедливости - ти на мене се оплакваше от
твоите работи и аз на тебе се оплаквах от моите, докато в един момент, както си течаха
някак си нещата ти ме обвини, че не искам да се виждам с тебе, че не искам
да те каня, че ти си била отворила някакви врати, когато аз съм имала нужда
и др. такива. Вярно, че с тебе не сме се виждали, защото се познаваме само
от форума и 3 години си говорихме много често по телефона. За мене беше
невъзможно да те поканя в къщи, защото мъжа ми наистина се държеше
странно и все още се държи странно и мене ме е страх и срам да каня хора,
особено българи, а от моите роднини никой не е идвал при мен, защото аз
се страхувам моите роднини да не станат свидетели на това как мъжа ми може
да избухне и нагруби, но за това той си има биологични причини - мозъка
му е отварян и т.н. После ме обвини, че не съм искала да се виждам с тебе,
не само в САЩ, но и в България, а пък аз в България не съм си ходила често,
успях само три пъти да си отида за 11 години.
Хвърли ми някакво абсолютно нелепо обвинение, че не съм искала да те
видя на живо, а аз най-наивно си мислех, че все някой ден, ще се видим
и то в момент, когато е максимално удобно за мене и за тебе.
Аз също така, не можех да си позволя пътешествие на няколко хиляди мили
за да се видя с някой и сега не мога, честно да ти кажа.

Чудех се откъде изобщо ти хрумна, че аз нямам намерение да се срещна
някога с теб? Тогава разбрах, че ти или си много проста и лоша или си
със замъглено мислене по някакви биологични причини. Нещо ти пречи
да виждаш ясно, и просто без да искаш си изсмукваш от пръстите някакви
хахави истории и почваш да обвиняваш хората в неща от които те
хал хабер си нямат. Да, имах си едно на ум, че ти много обвиняваш хората
в това и онова и то без някакъв значителен повод, като примера с Gia
e повече от красноречив! Хвърли ми в лицето някакво тъпо обяснение,
че ти си ми била спасила брака!!! Е, как моме си ми спасила брака, като не
си виждала, нито мене, нито мъжа ми! Другото абсолютно тъпо обвинение е,
че ако съм била отишла при тебе, когато си ме канила, нямало съм да имам
дете! Хм, че аз да нямаше да седя със затворени колена в онзи хубав край с
толкова много хора от италиянско потекло. Ако бях дошла при тебе, не само че
щях да имам деца, но можеха и да са тризнаци - Луиджи, Марко и Лоренцо - Форца Италия.
Другото нещо, което не е вярно, е че хората от моето хлапе щели да разберат
как да лекуват децата си. Аз си пиша, водя си записки и така дир-а ми е нещо
като дневник, защото мога да проследявам какво съм правила по дати и
месеци. Помага ми да си записвам, олеква ми. Хората, не ме интересуват,
но им желая всичко добро и всичко най-най!

Сега след всичките тези обвинения, наистина не искам да се виждам някога
с тебе, защо ми е беля на главата!

Ти ми даде добър урок - никакви приятели не ми трябват, защото те ще имат
някакви нереалистични очаквания от мене и аз си останах със старите приятели,
тези които познавах от училище. Нов човек не допуснах повече, след като ми
хвърли разни обвинения в лицето. Имам две -три приятелки от времето на
бай Тошо и те ми стигат.

Редактирано от dorka14 на 02.02.13 07:35.