|
|
| Тема |
 Желязо |
|
| Автор |
King. (инвеститор) |
|
| Публикувано | 27.08.12 19:42 |
|
|
|
* * *
... засили се и трясна шината с всичка сила в резултат на което тя се отлепи от оградата и се заби в калта. Малкия се ухили доволно с жълти зъбки:
"Сега е твой ред!"
Кънчо вдигна бавно бордюра, след което го стовари със всичка сила върху следващата шина: резултатът беше същия. За 15 минути събориха 9 шини, после решиха да не чупят повече, защото и без друго тези тежаха много.
Събраха ги на куп и Кънчо ги нарами без да му мисли много. Тръгнаха. Малкия вървеше напред и се озърташе като котка в тъмното. Малко преди портала забелязаха спряла кола. "Да се връщаме", прошепна Малкия. Големия се обърна и точно в този момент фаровете светнаха и двигателя запали. Големия изтърва шините и шума за миг заглуши рева на двигателя, след малко обаче и двамата го чуха как се набира. Малкия беше хукнал по рано и имаше около 15 метра преднина, но Големия го настигаше бързо.
Спуснаха се надолу по пътечката, която преди малко изкачиха с толкова зор и пръхтене. Колата отдавна беше спряла, но те изобщо не погледнаха назад. Успокоиха се чак в лозята. Тихо и подозрително тръгнаха да заобикалят отгоре през старите турски горбища.
Чичо Стоян запали цигара и избърса потта от челото си:
"Имаме късмет днеска, не сме дошли още и натоварихе, а снощи сме се мъчили до 1 часа с тези пущини.."
В багажника на колата лежаха 9 току що отчупени метални шини.
Кинг
Пролет 1998
| |
| |
| 
|
|
