Павлине, аз никога не бях учил английски, пък се справям смея да кажа достатъчно добре. Малко граматика ми липсва но ме мързи признавам си и не ми пука засега много защото ползвам само разговорен английски, пък СВто ми съм си го написал на достатъчно бизнес-английски, но това зависи от речника на съответния бизнес вече

за мен основния учител бяха приятните неща - филми и музика - най-вече любимите метъл песни още от ученик - имахме вкъщи един малък речник от 60 и някоя година. с него съм си превеждал какво пеят. малко списания също. особено се научих от текстови приключенски комп.игри навремето - нищо неразбирах, пък исках да напредна в играта - бия паузата и почвам дума по дума да търся във въпросния малък речник. в последствие като дойде интернета - чата стана най-добрия учител. забивах се специално в англо-говорящи чатове и чатех с много хора, и британци и американци. научава се доста от разговорните форми там. в последствие дойде работата - бях програмист а то не е толкова математика колкото английски (поне практическото програмиране). отделно като работих за британски компании и ме пратиха в Лондон командировка за седмица и тамън кацам, след час и половина намирам хотела, оставям багажа и след половин час бях в офиса където ми натрисат митинг с едно момиче с един акцент, един пич с втори акцент и една индийка с трети акцент. първия ден нищо не разбрах но след това свикнах. после работих в компания където всеки ден имахме телефонни митинги с офис от Бостън, съответно вече американски английски. няма начин да не се научиш в такава среда.

уроци взех чак като пристигнах в Торонто. 3 месеца ни влачиха по имигрантска програма ама то не беше толкова английски колкото някакви лекции по адаптация, плюс английски. заучих само част от граматиката там. другото го има в нета. въпроса е че и уроци трябват но без да се задълбава, само колкото да схванеш идеята на някои неща.

незнам. всеки си има мнение и начин на учене. аз съм самоук по различни неща така че това е моя начин. но изисква повече ентусиазъм от курсове.

при подготовката ни за имигрантското интервю (незнам за УСА но за Канада има такова) трябваше да припомням френски (който принципно почти бях забравил). помня че отделих около 2 пълни седмици всяка вечер пусках някакво главно канадско квебекарско новинарско радио по интернет и слушах около час-два мъчейки се да се концентрирам върху гласа на човека - това определено супер работи, щото при филма виждаш за какво иде реч, а и ако пуснеш субтитри бетер.

макар че номера със субтитрите е нож малко щото тогава повече ще наклониш да тренираш четене а не слушане.

сам си прецени. бих ти препоръчал ако имаш познат британец/американец - бърборете си сериозно. чата помага - намираш си англо-говорящи. гледай филми, слушай музика. и радио но новинарско за да бърборят повече

успех