Не знам дали откритията на Луис и Кларк впоследствие са вдъхновили самия "Орегон трейл", но факт е че няколко години след тях, от Мисури към Орегон се втурват около 1000 емигранта. Всъщност сегашната 80-та и след това 84-та магистрала вървят именно по Орегон трейл. Годината е 1840 (+/- 20 години;) Тва са около 2000 мили. С каруци теглени предимно от крави. Групата е голяма и по тази причина нямат проблеми с индианците, но все пак ако някой почне по някакви причини да изостава, никой не го изчаква. А болестите и смърта често са спохождали кервана. В дневниците на една дама от заселниците е описан ден в който изпреварват каруца в която се возят издъхнали люде. Също описва как една от кравите им не е добре, не искала да пие вода и гмай няма да я бъде. Този ден минали само 12 мили за 12 часа. След като влезли в Орегон и прекосили Сините планини, видяли от високото полето от снимката и една част от пионерите решили че точно тези плодородни земи търсят. В средата на полето имало едничък огромен бор, който по късно вандалски отсекли. Месноста нарекли Лоун Пайн. Другите продължили къмто днешен Портланд. В следващите няколко години, по Орегон Трейл дошли още 50 000 емигранти. Днес Портланд е модерен град с всичките му американски показатели. Навири ли се небостъргачи, оплетени като спагети пътни възли с олигофренска архитектура, и не много ужасяващ трафик. Подпрян от планина, като София, пресечен от река Колумбия, като Пловдив, на места с накацали стъпалообразно къщи като в Търново, балканската душица се чуства конфортно тук. Има даже и некво къде мяза на трамвай.
Oт Портланд до Нюпорт най-бързо се стига по 5-та магистрала и при Корвалис фащаш ЮеС20.(Напомнянка: Другия край на юс20 стига до Чикаго което звучи идиотски интересно) Пътя е много живописен - минава през няколко миниатюрни очарователни селца. Едното се казва Врен, а номера в живота на Врен е да окичи стотици туфи с петунии по фенерите на "Главната". Оттам пътя се шмугва в гората и криволичи покрай рекичка, а даже и ЖП линия. Гората на места е толкова гъста че оформя прохладен тунел над пътя. Дърветата предимно иглолистни и огромни, обилно обрасли откъм северната страна с мъх. Ако изкочеше отнекъде Баба Яга на метла нямаше да се изненадам. Пътя е около 50 мили и се взима нормално за около 1 час. Десетина мили преди океана стана мрачно и леко мъгливо. Гората свърши изведнъж, и зад последния завой се показа Нюпорт, което се оказа не много малко, чаровно градче. Ако нямаше мъгла щеше да се види и Тихия океан зад него, а и отиваше към залез слънце та можеше да направя някоя снимка. Завих по ЮеС 101- магистрала на която някой ден ще отделя особено внимание, прекосих моста над залива и се паркирах до бирената фабрика Rogue. На самото пристанище за яхти се намира. Около пристанището пък е разположен парк за каравани, които хем са огромни, хем на пръв поглед не ги забелязах колко са много. При толкова много народ беше някак странно тихо. Започна да се смрачава и мъглата, макар и разредена добавяше леко призрачна атмосфера. Беше си студено и подухваше, нищо че е средата на август. Първата работа, естествено беше да наджапам в морето. Започваше отлив. Подритвах умрели раци по пясъка, щапурках и говорех по телефона. Неусетно се бях озовал на плаваща платформа - док за лодки. Изведнъж нещо огромно пред мен се размърда, водата се разплиска и си изкарах акъла. На платформата беше се излегнал голем тюлен и ми измяука възмутено. Нали се сещате значи колко е студена водата. Забързах към Грозьо да зема апаратчето. На пътя се разминах с шерифа - дебееееел чичо в дебееееел форд екскържън от ауспуха на който излизаха кълбета пара. Шерифа гледаше угрижено към тюлена сякаш казваше "тва момче няма да го бъде". Докато се върна беше сложил две прегради към дока за да не ходят хора да притесняват тюлена. До мен имаше старовремско АрВи с възрастно семейство и внучка. Седяха на столчета отпред и се наслаждаваха на тишината и спокойствието. През прозорците на съседните, по-големи каравани се виждаше типичен домашен уют, настолни лампи с абажури и четящ книга чичо, или пък браузваща в интернет леля.
На сутринта на десетина метра от мене беше спрял риболовен катер с табела :Прясна туна $2.25/lb Чат пат идваха къмпингари и си взимаха риби. На къмпинга има специални места с мивки от неръждавейка и маркучи, където много удобно можеш да изчистиш средно голяма акула. Трима японци оживено плямпаха едновременно и размахваха едно мачете връз една ей тооооолкова голяма туна с ей такова око и ей такива перки!
Rogue ale не е много популярна бира. Двама приятели, маняци-сърфисти решили да си произведат бира в гаража. Получило им се и отворили кръчма. След една година решили да отворят втора кръчма и евентуално да разширят производството. Единия от пичовете - Джак, тръгнал да търси подходящо място и попаднал на една мацка дето правила страхотна мидена супа. Тя насочила вниманието му към тоя парцел в Нюпорт и почнали строежа. Любопитните местни давали по едно рамо за строежа. Един от помагачите някъв скучаещ кибик на име Джон Маер, по късно става и главен пивовар във фабриката. Екипа заприличва на сбирщина от гамени, които 5 пари не дават за правилата на бизнеса. Непрекъснато екпериментират, а неуспешните екперименти под формата на бъчви, безсрамно овикват и наритват в морето. 20 години след старта, Rogue ale притежава само една пивоварна и 5-6 кръчми, а в магазините присъства рядко. Шефа кара 20 годишен Додж пикап и сам товари готовата продукция с мотокара. Изглежда щастлив.
До обяд си остана хладно и мъгливо. Разходих се до самия плаж с надеждата да видя двуметрови вълни. Разгони ми се фамилията от ходене - гледаш го ей там пък то 2 мили. Час и половина ходене и вълни немаше. Даже отлива беше направил плажа полвин километър широк.