Не ми остана време да мисля за кухнята, имаше много неща, които в момента ми ангажираха вниманието.

Сега съм доволна, че отделих толкова време и мислене да се появя с старателно облечена и направена. Единственото, за което ме е срам е, че вероятно поради пролетната умора се наложи да си изрежа доста ниско никтите, и че на практика нямах маникюр, но ми се видя прекалено да се затичам да правя ноктопластика специално за случая. Иначе съм доволна, че отделих толкова внимание на вида си. Имах самочувствие, което ми беше добре дошло, защото целия салон, доста пълен, не пропусна да ни огледа от-до. Особено персонала. Мога да се досетя защо.


Така можах да се посветя на общуването изцяло. Наистина беше изискващо занимание, защото този човек е с невероятно богат опит. Радвам се, че отидох на тая вечеря.

Ще ми се пак да го видя....за мен беше удоволствие да си говорим и да общуваме. В смисъл, не се хващам за външния вид, защото бях много, много впечатлена от човека.

Да ти кажа, може и да има страхотни на външност италианци, но масата италианци хич не могат да ме впечатлят с външност. Помня и оплакванията на кумата ми, която се омъжи за италианец. Ожалих я....омъжи се за такъв грозник, че не е истина. А тя беше невероятна красавица, хмм, не знам как да я опиша тук, но толкова грациозна и изящна, тип френски миньон. При това с две образования и езици, и там научи и италиански. А той - тъп бунак...грозен и без образование...яд ме беше за нея.



Не че съм очаквала манекен, и не бях много изненадана в тоя смисъл, а бях много респектирана от този човек като човек....предполагам, ме разбираш.