|
Американците наистина мразят да не знаят защо са мразени.
Дори партньорите на САЩ губят доверието си във Вашингтон
Нийл Фъргъсън, в. "Лос Анжелис таймс"
Да те мразят, не е забавно. А малцина са онези, които са мразени повече от американците. Щях да съм милионер, ако получавах по долар за всеки един път, когато са ме питали: "Защо ни мразят?" - по един за всеки от различните отговори, които съм чувал. Мразят ни заради външната ни политика. Заради техния екстремизъм. Заради нашата арогантност. Заради техния комплекс за малоценност. Американците наистина мразят да не знаят защо са мразени.
Най-доброто обяснение е най-простото. Съдбата на доминиращите империи е да бъдат мразени. Джордж Оруел е познавал това чувство. Като млад той служел като заместник-началник на полицията в управляваната от британците Бирма (сегашна Мианма) - жизнен опит, който той описва по запомнящ се начин в съчинението си "Да застреляш слон". Повикан да убие беснеещ слон, Оруел изведнъж усетил "вторачените жълти лица зад себе си": "Единствената мисъл в главата ми бе, че ако объркам нещо, тези две хиляди бирманци ще ме видят преследван, настигнат,
стъпкан и сведен до гротескна фигура
А ако това се беше случило, ставаше доста вероятно някои от тях да започнат да се смеят".
Едва ли Ерик Блеър, както бил известен тогава Оруел, е можел да бъде по-добре подготвен за ролята си на представител на колониалната власт. Роден в Бенгалия, син на цивилен служител на колониалната администрация, той получил образованието си в Итън, където момчета се научават да не се безпокоят от това да са мразени. Дори при това положение обаче му било трудно да понесе негодуванието на местното население. "Накрая подигравките... лицата на младите мъже, които ме срещаха навсякъде, обидите, подмятани след мен, когато се намирах на безопасно разстояние, ми лазеха по нервите... Бе смущаващо и разстройващо."
Това е чувство, което трябва да е до болка познато на американските войници в Багдад.
Кой обаче мрази Америка най-много? Бихте могли да предположите, че това са хората в страните, които Съединените щати наскоро нападнаха или заплашиха да атакуват. Самите американци са наясно кои са главните им врагове. Попитани наскоро от "Галъп"
кой е най-големият враг на САЩ
в наши дни, 26 на сто от тях назоваха Иран, 21 процента - Ирак, 18 на сто - Северна Корея.
Дали тези чувства са взаимни? До известна степен. Последното проучване на Центъра за мюсюлмански проучвания установи, че 52 на сто от иранците имат неблагоприятно мнение за Съединените щати. Но това е по-малко в сравнение с 63-те процента през 2001 година. И е значително по-малко от равнищата на антипатия в Йордания, Пакистан и Саудитска Арабия. Две трети от йорданците и пакистанците имат отрицателно мнение за САЩ, подобно на зашеметяващите 79 на сто от саудитците.
Тези числа говорят за парадокс в мюсюлманския свят. Не враговете на Америка са онези, които я мразят най-много, а хората в страните, които са смятани за приятелски настроени, ако не и за съюзници. Парадоксът на неприятелски настроените съюзници не е ограничен само до Близкия изток. Миналата седмица не бе добра за американофилите в Европа. Тони Блеър съобщи, че британските войски ще се изтеглят от Ирак - злочест сигнал в самото навечерие на увеличаването на числеността на американския контингент в тази страна. В Рим неговият колега Романо Проди бе принуден да подаде оставка заради несъгласието на неговите коалиционни партньори с оставането на италианския контингент в Афганистан и с разширяването на американска военна база в Италия. Антиамериканизмът не е нещо ново в европейската политика, но тук става нещо ново, което се разпространява сред традиционно
проамерикански настроените партньори
Като се върнем назад, 83 на сто от британците, анкетирани от службата за проучвания на Държавния департамент през 1999 г., са заявили, че гледат благосклонно на Съединените щати. Според центъра за проучвания "Пю" обаче техният процент бе сведен през 2006 г. на едва 56. Британските участници в допитвания на "Пю" сега гледат по-благосклонно на Германия - 75 на сто, и Япония - 69 процента, отколкото на Съединените щати - забележителна промяна в настроенията предвид прословутата склонност на британците да се връщат назад към Втората световна война с носталгия и злопаметност. Анкетираните наскоро от "Пю" британци възприемат американското присъствие в Ирак като по-голяма заплаха за световния мир, отколкото Иран или Северна Корея.
Великобритания освен това
не е единственият разочарован съюзник
Едва 38 процента от германците и 19 на сто от канадците смятат, че американската външна политика взима предвид интересите на останалите страни. Най-болезненият факт е, че когато от американците бъде поискано да дадат оценката си за чуждите държави, те гледат най-благосклонно не на кой да е, а точно на Великобритания, Германия и Канада.
През 90-те години Мадлин Олбрайт надуто нарече Съединените щати "необходимата държава". Днес изглежда това се е преобразувало в неизвинимата държава, дори в очите на предполагаемите приятели.
Оруел би разбрал. Както именно образованите хора, които имаха изгода от британското управление в Азия, бяха най-яростните империалисти по негово време, така най-естествените съюзници на британската империя - Франция и Съединените щати, бяха всичко друго, но не и англофили. За да се окаже, че властта не само покварява. Налице е също така тенденция тя да изолира.
В крайна сметка хората неслучайно казват, че да си на върха, е самотно.
|
Защо всички мразят Америка?
