Не знам за какво говориш. Никоя от АУБГ не ми е разбивала сърцето. Една си мислеше, че има нещо между нас и аз казах, че няма и тя много плакала после.
Не се казваше Боряна и не се сещам коя е тая Боряна с бебетата и празните чинии.

Сещам се за двама в Бостън от АУБГ. Единият е такава невероятна путка, че въобще не знаех, че такива "мъже" съществуват. Беше на гости на сестра ми 2-3 дена като пристигал в Бостън да учи в Град Скул, по молба на нейна приятелка. Постоянно повтарял колко бил "слаб". Единият път от спирката на метрото вървели към къщата. Около 12 минути път при съвсем леко изкачване. Той помолил да поседне на пейка по средата на пътя, защото много се уморил. Изглеждало, че се мъчил да се концентрира и да събере сили да се изкачи. Носил лека раничка и помолил сестра ми да поноси НЕГОВАТА раничката малко, защото той бил много изтощен. Изглеждал искрено нещастен. Забравих какви още путкински изпълнения беше направил, но тоя беше мамата си ебало. И другият ми е правил лошо впечатление, ама не ми се обяснява чак толкова. То бива бива смешници, ама тия прекрачват всякви граници.