|
Заради тесногръдието си спортът в САЩ тъне в блаженство
На янките не им пука за победите, важни са само пачките
Малцината чужденци, които са чували за Световните серии (World Series), обичат да се смеят на това. И се питат защо се наричат така, след като в тях участват само американски отбори. Янките често отвръщат, че "световен" идва от първия спонсор на събитието - в. "Ню Йорк Уърлд". А не че сериите са световни.
Чужденците обаче са прави. Световните серии (финалният плейоф в лигата по бейзбол), които Сейнт Луис Кардиналс спечели наскоро, никога не са имали нещо общо с в. "Ню Йорк Уърлд". В началото плейофите се наричали Световно първенство, а по-късно Сериите от световното първенство. Мачът за титлата по американски футбол Супербоул и финалите в НБА също са "световни първенства". Ето защо победителите в тези мачове често са наричани световни шампиони. Дори глобализацията обаче не би могла да глобализира тези три състезания. Нито едно от тях не е световно първенство. От една страна, защото
на чужденците просто не им пука
а от друга - защото победителите в тях може би все пак не са най-добрите в света.
Спортните власти често имат претенции за чудовищно голям глобален интерес към техните състезания. Лигата по американски футбол (NFL) твърди, че Супербоул се гледа от 1 млрд. тв зрители по цял свят. Ако се вярва на ФИФА пък, световното първенство по футбол се наблюдава от няколко пъти повече хора, отколкото има на планетата ни. Според НБА финалите в лигата привличат стотици милиони зрители по света. В тези цифри обикновено се включват всички хора, които превключват канала на някое спортно събитие за секунда. Или пък гледат програма, по която вървят репортажи.
Но има цифри, на които може да вярваме. Всяка година медийната агенция "Инишиейтив" пресмята зрителите на най-големите спортни събития. Тя изчислява аудиторията само на преките предавания. И показва на американския спорт къде се намира в света. Миналата година
най-гледаното спортно събитие на планетата бе Супербоул
с 93 млн. зрители, твърди "Инишиейтив". По-надолу в списъка следват решителните мачове по бейзбол и финалите в НБА - съответно 22 млн. и 20 млн. зрители. Почти никой извън Северна Америка обаче не е гледал тези състезания. Аудиторията на Супербоул е била 86 млн. в САЩ и 4 млн. в Канада. Така за останалия свят остават само 3 млн., от които 1 млн. се пада на Мексико. Да не говорим за финалите в бейзбола. Четвъртият мач от световните серии привлече 20 млн. зрители пред телевизорите в САЩ и близо по млн. в Канада и Мексико. Това оставя около 200 000 за останалата част от света, които може би са американски емигранти. А последният мач от финалния плейоф в НБА привлече малко под 1 млн. тв зрители извън САЩ. Шефовете на баскетболната лига твърдят, че мачовете се предават в 215 страни, но това нищо не означава. В днешно време почти всичко може да бъде видяно по някой канал някъде си. Европейското първенство по теглене на въже може би се предава пряко в 87 страни.
Това не означава, че някой го следи
Накратко, когато се казва, че американската култура завладява света, не се има предвид спортът. Американските спортисти, които тв зрителите в чужбина познават най-добре, не са Пейтън Манинг (куотърбек на Индианаполис Колтс) или Дуейн Уейд (гард на Маями Хийт), а националите по футбол. "Ако хората в една страна се интересуват от един и същ спорт 50 или 100 години, не може да промениш това. В повечето страни спортът е напълно развит пазар", казва Кевин Ейлави от "Инишиейтив". В миналото американците можеха с право да твърдят, че техните местни първенства наистина са световни: отборите, които се бореха в световните серии или за титлата в НБА, бяха най-добрите на планетата. Това вече не е така. Годината бе страхотна за антиамериканците. Звездният отбор на САЩ по бейзбол не можа дори да стигне полуфиналите на турнира "Уърлд Бейзбол Класик". Пълният със звезди баскетболен тим се добра до полуфиналите на световното първенство, но загуби от Гърция, в чийто отбор нямаше нито един играч от НБА. Хокейният тим на САЩ завърши осми на олимпиадата в Торино,
макар че успя да победи Казахстан
Играчите по голф загубиха за трети път от европейците турнира "Райдър Къп". Националите по футбол си тръгнаха от Мондиала в Германия още в първия кръг. А нито един американски тенисист не спечели турнир от Големия шлем на сингъл.
Ето ви някои причини за тези провали:
Американските отбори често подценяват чужденците, които следват принципа: "Ние сме №2, даваме повече от себе си."
Американските спортисти обикновено играят по-кротко, не си дават много зор. Причината е в това, че играят постоянно: 162 мача за един отбор в редовния сезон по бейзбол, 82 по баскетбол. Такова натоварване няма никъде другаде. В американския спорт не е толкова важно дали днес ще се спечели някой мач. Винаги има утре. Затова местните играчи почти никога не дават всичко от себе си. Когато се изправят срещу отпочинали чужденци, обикновено губят.
Мисията на американския спортист не е толкова да спечели, колкото да си намери спонсор.
Идеалът е да участваш в реклама на "Найк"
Това окуражава най-добрите спортисти да мислят за себе си, а не за отбора. Стремежът да станеш голяма звезда особено в баскетбола вече се счита като основна причина за упадъка на местния спорт. Правят се опити за промяна в това отношение. В новата тв реклама на "Адидас" участват велики американски баскетболисти, които изнасят лекция на зрителите за работата като отбор. Това обаче едва ли ще бъде достатъчно за промяна в манталитета. Благодарение на звездите си "Найк" спечели 82% от пазарния дял на баскетболните кецове в САЩ.
Чужденците се учат от американците, но обратното почти не се случва. Защото янките не ги е грижа. "Ние считаме себе си като ресурс за баскетболния свят", казва шефът на НБА Дейвид Стърн. Но може би баскетболният свят трябва да бъде ресурс за САЩ. НБА внася играчи от чужбина, но не и треньори.
Да победиш чужденците, е половината от мотивацията във футбола. Но това никога не е било приложимо в американския спорт. Техните играчи
отиват на световно първенство по-безгрижни
от останалите отбори и затова губят.
Ние, европейците, очакваме прекалено много от САЩ. Една от причината за това е голямата шумотевица отвъд океана - всички тези приказки за световни серии и т.н. Но САЩ вече превъзхождат всички останали. Като се съди по няколко вида спорт, Америка е най-добрата страна в спортната история. Да достигнеш полуфиналите на световното по бейзбол или да загубиш по голф срещу европейски отбор, не е чак толкова зле. И все пак нека спрат да наричат своите отбори световни шампиони.
това, че всички мислят еднакво, не е гаранция, че мислят правилно
|
Американците - шампиони по егоизъм
