днес за първи път правих йога преди буря. беше жестотко!!!

от 2 години се каня да се запиша на летния курс за йога в парка и тази година успях да отделя време. класа е в понеделник вечер в парка, освен ако вали. миналия понеделник беше първия път и беше съвсем различно отколкото клас по йога в зала. просто невероятно много разсейващи фактори, включително природните особености, като неравен терен, горещина, комари, мравки и бубулечки. да не говорим, че има много шум и трудно се чуват инструкциите. но като се абстрахираш от всичко това - красота! погледа ти не се спира в стените или тавана, а може спокойно да се рее в облаците... а серията sun salutations наистина се изпълняваше с поглед към слънцето.

днес обаче беше още по-различно. предизвикателството беше невероятно! по висчко си личеше, че бурята ще почне скоро, но въпреки това класа започна нормално (към 10-12 човека сме) с уговорката, ако стане страшно да бегаме бръже. и като почна един силен вятър да донася листа и клони, да вдига допълнителен шум, че и йога матс да обръща, а отделно ни пречеше на няколко балансиращи пози. когато правехме sun salutations, поради липса на слънцето, спокойно можехме да ги наречем storm salutations.

класа продължи само 30 минути, вместо час и приключи с появата на първите дъждовни капки, които бяхме готови да изчакаме, но когато се появи светкавица - това беше сигурен знак за край... но какъв клас беше само!!! имаше някакво очарование в предбуреносното време, дали от наелектризираната енергия, готова да се изсипе върху ни.... не знам.... не само на мен ми хареса този неповторим опит. оказа се, също че не е само на мен ми беше за първи път, ами всички от групата бяха девствени по отношение на йога преди буря, включително и инструкторката.