Предполагам,че имаш това предвид:



| АНАЛИЗ НА ДЕНЯ

София, красавицата на Балканите

11 юни 2005 | 14:52
Los Angeles Times

Бари Зуик

Още една съботна вечер в тази столица, която бе наречена от някои “затънтено място”. Още една листа с отбрани вина. Още една вечер в Софийската опера, още една незабравима вечер в някой пиано бар.
Пристигнах в София в една октомврийска вечер, с намерението да прекарам по-голямата част от времето си в посещение на малки исторически селца в България, а също така и в най-известните поп клубове и дискотеки. Бях в България, защото бях дочул, че е много евтино, приятно и забавно. Започнах от София, тъй като само там имаше летище.
След 24 часа прекарани в София, промених изцяло плановете си за престоя ми в България. Отхвърлих идеята за посещение на исторически забележителности и пътуването с влак. Просто реших да остана само в София.
Онова, което ме задържа в София, бе един жив и модерен град, изпълнен с фонтани, архитектурни и исторически статуи, широки булеварди, зелени паркове, прекрасни ресторанти и приятелски настроени хора.
Цените, които открих, бяха една трета от тези, които са в родния ми град Лос Анжелис и една четвърт от тези в Европа. Човек може да изпие една чаша кафе в София за 20 цента, да се нахрани добре и да изпие заедно с това една чаша хубаво вино за около 12 долара.
“ Когато пристигнах за първи път тук преди три години, София ми се стори като малката Виена”, това ми каза международния финансов консултант Бернард Томсън, докато закусвах с него в хотел “Шератон”, “Но това бе преди да започне преустройството”.
София и в по-малка степен цяла България се пробуди от съня си само преди четири години, когато българските избиратели излъчиха за министър-председател на страната, аристократът Симеон Сакскобургготски, който бе принуден да напусне България през 1946 година и да замине за Испания.
Новият премиер на България доведе мозъчен тръст от млади българи, живеещи в чужбина, банкери от Ливан и Ню Йорк и понижи част от данъците.
Чуждестранните инвестиции се вляха в България. България се присъедини към НАТО през 2004 година и се надява да се присъедини през 2007 година в ЕС.
“ Нещата се подобряват”, каза Томсън. “ Изостават от нас по отношение на преодоляване на корупцията, но затова пък говорят на нашия език”.
След колосалната промяна, през август процента на безработицата в София спадна на 3,26%, а приходите от международния тероризъм се увеличиха с 50%. След извършените възстановяване на града, сега улиците са гладки и без дупки, а сградата на Българската академия на науките отново блести в светли тонове.
Не се нуждаете от кола или такси за да посетите някоя част на града, когато може да прекарате пътуването си чрез изпъстрените с различни шарки и цветове софийски тролеи. Установих, че в София има най-много пешеходци, от всички страни, в които съм бил досега.
Зоната за пешеходци в София е направена във формата на чайка с разтворени криле, която започва от централния площад на града пред хотел “Шератон” и църквата “Света Неделя”.
На известния булевард “Витоша” можете да откриете магазини на световно известни модни дизайнери като “Версаче”, “Дзеня”, “Шанел” и “Дона Каран”.
На първия ми ден от посещението ми в София, реших да се разходя по “Булеварда с жълтите павета”. Почти цялата част от центъра на София е на този или около този булевард.
Трите основни сгради на българското правителство, Народното събрание и прилежащата към тях църква “Света Неделя”, които някои наричат “Ларго” са обградени с тревна площ и знамена на всички страни от НАТО.
От лявата ми страна се намира ЦУМ - универсален магазин, изграден по подобие на този в Москва.
Предвижвах се надолу по “Булеварда с жълтите павета” докато не стигнах “долината на Хабсбургите” - част от града, включваща жълто-бели необарокови сгради, сред които се открояват тези на Националната художествена галерия, Етнографския музей и покритата със злато Руска църква.
Не след дълго достигнах и статуята на Цар Александър II, който е освободил България от турското робство през 1878 година. Александър II гледа пряко към сградата на Народното събрание, а от лявата му страна се намира хрампаметникът “Св. Александър Невски” - един от символите на София. Зад него се намира хотел “Радисън”, заедно с една от най-известните и популярни ирландски кръчми.
На всяка цена трябва пешеходците да обърнат внимание и на района със софийските театри и най-вече на площада около построения от червен камък Народен театър “Иван Вазов”. Пред централния му вход се намира огромен фонтан, около който са разположени кафенета.
Булевардът с жълтите павета се пресича от улица “Раковски”, на която могат да се открият множество нощни клубове, заведения и Националната опера.
Един ден се разхождах по улица “Раковски” с намерението да открия някое местенце, където мога да се нахраня и да изпия една чаша вино.
И двете успях да ги открия в един вино бар, който се превърна в любимото ми място. Там открих листа, състояща се от 24 страници с подбрани вина.
България - Пепеляшката, принуждавана да почиства подовете, докато сестрите й разполагаха с предостатъчно време, за да се подготвят за предстоящия бал - се опитва да компенсира изгубеното си детство. В периода на Османско робство от 1393 година до 1878 година нацията на българите бе преминала през Възраждането и Просвещението. Изолирана от Запада, България пропусна възможността да се развива самостоятелно.
Месечното възнаграждение на по-голямата част от живеещите в София е около 250 долара на месец, но дали с тези пари биха могли да живеят добре? Много голяма част от тях живеят без да плащат наем в апартаменти, които са получили от родителите си. Намиращите се в гардеробите им елегантни облекла са закупени най-вероятно с отстъпка от стотиците магазинчета, намиращи се в Националния дворец на културата.
Точно там намерих превъзходни мъжки вратовръзки само за 4 долара, слънчеви очила за 3 долара, както и великолепни женски ски-екипи за 13 долара.
Малко преди да напусна САЩ се заех да науча кирилицата, а също така и няколко фрази на български език, но така и не бе нужно да ги използвам. Когато влязох в български ресторант, сервитьорките веднага ми подадоха меню на английски език и ме попитаха каква питка ще желая, от царевично или пшеничено брашно. А салатата, която получих, е по-добра от онази, която обикновено получавам в Лос Анжелис.

http://www.focus-news.net/index.php?focus=ana&aid=472&PHPSESSID=

Икономията е майка на мизерията