Бягала съм и още как...
Беше преди доста време. Синът ми беше бебе. Разхождах се с количката из градинката зад ТУ - по алеите измежду високите треви. Много го обичам това място. Изведнъж притъмня, засвятка, загърмя и плисна дъжд - мокрещ, луд, стихиен. Бях точно по средата - между спирката и сградите. Една гръмотевица падна пред нас и изгори едно дърво... Количката беше лятна, лицето на бебето ми - открито, капките го удряха безмилостно... Събляках си дрешката и го завих, за да не го бие пороят.... Тичах и се молех да останем живи. Боже, само 2 минути ни пази, докато стигнем машиностроителния факултет... :-)

Зададе се автомобил от някъде. Мъжът спря, изскочи от колата и се втурна към нас. Помогна ми да разкопчая и извадя детето, а той прибра количката в багажника на колата си. Бяхме мокри до кости, аз треперех, но не от студ, от ужас... Човекът каза, че толкова страх не е виждал в очите на друг... Закара ни до вкъщи. Поканих го, но не се качи - беше много деликатен.

Никога няма да забравя тази буря. Налях веднага вода и изкъпах бебето. На него нищо му нямаше. Аз си напрявих кафе и излязох да погледам небето. Бурята вече утихваше...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kate_ на 12.06.05 08:27.