Да, аз тоя синдром го наричам "да не се изложим пред чужденците". Сещам се как при първото ни ходене майка ми, милата, се завайка, че как сме я изненадали, ако имали повече време, щели едва ли не да направят ремонт, представи си. Душици, те явно си представяха някой високомерен американец и много им олекна на душата, когато след първия половин час с баща ми вече си пиеха ракията и плюеха Буш (с превод в ефир от моята сведена до ниво на преводач особа). А как се беше научил да си изкарва следобедната дрямка в хамака под ореха моя мъж, не е истина. Той въобще се има за голям специалист вече по български бит и обичаи и вещо обяснява как трикът да вилнееш из клубовете от цяла нощ се корени в следобедната дрямка и едно еспресо след вечерята. Най-много го кефи, че като отидем на ресторант се вечеря по 4-5 часа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите