и аз бях като теб, докато не ме хванаха да спийдвам. (аз си спийдвах редовно няколко години, даже доста дълго все ми се разминаваше).

Една късна вечер на магистралата, прибирайки се сама, от друг град, исках да видя детенцето преди да е заспало, беше болничък. Имаше трафик, една баба караше успоредно до един огромен камион на I-40 (две ленти), след нея някакъв друг и после аз. Изпуснах си нервите и посвятках и един-два пъти побибипках (не много дълго), но онзи пред мен побесня и когато го изпреварих и карах в продължение на няколко изхода със 100 mph, той се лепна зад мен на дълги... Някакво шесто чувство се появи в мен и намалих на 88 (лимита е 70) и малко след това, само 1 изход преди моя, на магистралата се качи ченге и ми се лепна... Онзи го беше извикал, сигурна съм. Продиктувал му е модела и номера ми...

Сигурно се сещах колко съм била ядосана. (сега съм на пробейшън за 1 година)

Но когато пушилката отмина , си казах - ми той може и живота да ми е спасил. Рипортнали ме бяха като евентуален дрънк драйвър, защото полицаят в началото беше много рязък с мен и започна да ме души за алкохол, а първите му думи бяха, колко съм пила тази вечер... Какво пиене, аз си идвах от курс.

Американецът, който ме изтропа, колкото и да ми е неприятно и колкото и ругатни да отнесе в продължение на няколко дни от мен, има право. Законите са закони, за да се спазват. Не мога да застрашавам живота на хората. Звучи плоско, но е самата истина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите