Привет. Ще се опитам да отговоря накратко макар и в качеството ми на скромен почитател на групата Vаn Der Graaf Generator, при това без капка синя кръв и съпътстващите я монархически амбиции..

Преди да отговоря ще кажа, че ще съм кратък и това може да се отрази на акуратността. Все пак въпросите, които поставяш са много сериозни и сигурно един цял форум няма да може да ти отговори.
Сега на въпросите:

1. Ако дефицитът е нещо толкова много страшно, защо администрацията го допусна с толкова лека ръка? А защо мислиш , че е допуснат с лека ръка. Това е политическо решение , което има политически цели и дефицитът е инструмент в осъществяването им. Не става въпрос за небрежност и немарливост ( макар , че и този елемент съществува и то не само в тази администрация , а във всяка една администрация- американска , българска, германска или която и да е друга). Исторически погледнато корените на сегашния дефицит са в New Deal. Нарастването на държавната намеса в икономиката довежда и до нарастване на публичната корупция ( разбирай даването на икономически привилегии на определени групи от хора в замяна на техните гласове). За никого не е тайна, че и двете партии са специализирани в публичната корупция. Увеличената държавна намеса в икономиката обаче благоприятстваше демократите, които разчитаха на Медикер и Медикейд , за да си осигуряват гласовете на големи блокове от избиратели.
2. Поради тази причина, републиканците се стремят да атакуват точно тези социални програми. По техни образни признания те се стремят "to starve the beast". Целта им е просто да ерозират политическата база на демократите.
3. Увеличеният дефицит предполага по-големи разходи за обслужването на държавния дълг. Данъчните облекчения предполагат по-малки приходи. Двете заедно налагат редуциране на средствата за социални програми- и точно това е целта на републиканците.
4. Възможен контрааргумент е, да кажеш че политиците трябва да мислят дългосрочно и да стимулират развитието на икономиката. Това звучи хубаво , но не е вярно. Политиците и избирателите мислят краткосрочно и мислят така , че да задоволят собствените си егоистични интереси ( и това е напълно обяснимо). Затова и политиците не мислят по-далеч от следващите избори , а поведението им е базирано на принципа "след нас и потоп".

5. Следващия ти въпрос е "Самият дефицит подвластен ли е на управление? " Възможно е, въпросът е на каква цена. Исторически погледнато инфлацията е добър начин за намаляване на дефицита тъй като инфлацията винаги благоприятва длъжниците- в този случай федералното правителство. Политиците винаги се изкушават от това да не плащат дълговете или да ги редуцират посредством инфлация.
Проблемът е, че инфлационния потенциал води до увеличаване на лихвените проценти ( каквото увеличаване се наблюдава и сега) , а в предния постинг писах какви са ефектите от това.

6."Познава ли стопанската история други бюджетни дефицити с подобни библейски пропорции". С чак такива пропорции - не. Но и не познава икономика с потенциала на американската както и финансови пазари с комплексността на американските. Това обаче съвсем не значи , че всичко върви по мед и масло. Пазарите са нерационални въпреки безкрайния брой книги , които твърдят обратното. Затова и вярата в безкрайния потенциал за растеж и технологични иновации на американската икономика са хубави предизборни лозунги, които галят ухото на избирателите, но в случай на криза всеки се спасява сам. Специално за дефицита това значи , че заемодателите ( азиатските централни банки да речем) ще поискат по-високи рискови премии, за да купуват американски ценни книжа. Важно е усещането за криза, а не "обективните" факти. Зависимостта на федералното правителство от азиатските заемодатели може да му изиграе лоша шега в случай на евентуална война в Корея да речем.
Изобщо- изход винаги има. Цената, която се плаща за това обаче е висока. И според мен точно тази администрация ще трябва да понесе политическата отговорност заради неразумното си управление на дефицита подчинено на политически цели. Колкото и да не се харесва на някои има проблеми , които се решават от всички и трябва да има някакво минимално съгласие между двата лагера за това какво да се прави. Републиканската администрация избра идеологическа агресивна програма и по този начин отчужди и някои от собствените си привърженици , които все пак се интересуват от това да има финансова стабилност.

7. Последният аргумент , е че смисленото управление на дефицита и изобщо на икономиката изисква разделение на институциите ангажирани с тази цел. Това е британския модел от 18 век, който е бил приет и тук. Антиподът му е френския модел , който набляга на централизацията на институциите. Затова и финансовите катастрофи във Франция са били с много по-дълбоки последици от тези във Англия. Сам може да направиш извод кой е по-добрия модел. Това , което ме притеснява е ерозията на двупартийната система. Точно тази ерозия причинява централизация , а централизацията води до финасов срив. Просто изкушенията са прекалено големи, а политиците са хора, които им се отдават. Аз не правя разлика между демократи и републиканци тъй като политическата система е достатъчно корумпирана ( за американските стандарти разбира се, френския корупционен модел на партийно финансиране трудно може да бъде достигнат дори и двете партии да работят неуморно за това).
Нямам нищо против републиканците, но начинът по който упражняват властта ме притеснява. Не се и съмнявам ,че демократите в тяхното положение биха правили точно същото. Проблемът е, че икономическата либерализация поражда политическа корупция. Просто цената на регулациите за бизнеса е прекалено голяма. Затова и корпорациите имат стимули не да се съобразяват с регулациите, а просто да ги променят- това е икономически ефективно и те не могат да бъдат обвинявани или демонизирани за това. Затова и политиците се съобразяват със спонсорите си. Но веднъж създадена тази система води до краткосрочни решения, които облагоприястват малка група от хора, но после за тях плащат всички. А дефицитът е просто краен резултат от този процес. Дано не съм прав с тези неособено оптимистични прогнози все пак. Ако се интересуваш от популярна литература докосваща тези въпроси ще ти дам няколко заглавия с удоволствие.