|
Бах мааму, от десетина дена не мога да заспя като хората.
Връщах се от Созопол преди десетина дни и ми се случи следната случка.
Първо да кажа, карам БМВ 540i 1999 г. Колата е супер, върви много, не се оплаквам от нея. Но... ...........
Тръгнахме вечерта около 6 от Бургас за София. Някъде към Айтос ме настигна и ме изпревари едно тъмно-синьо Легаси (Субару Легаси) - металик, модела до 2003 г. Няма да му пиша номера, въпреки, че ми се привижда като реклама на филм щом си затворя очите, само ще кажа, че беше с калифорнийска регистрация, а отзад на капака имаше лепенка BG.
Та... . Викам си - ебахти Легаси-то скапано, къде ще ми се набива пред мен и го емнах да го натискам отзад, ( да карам малко по-плътно до него, за да го подразня ). От зад пишеше Legacy GT и нищо друго. Нямаше кубатура или други символи. Пича вътре си пуснал музичката, затворил прозорците и се хилят с едно момиче. ( Караше само с лявата ръка и не го видях да пипне волана с двете ръце въобще). Като видя, че съм се лепнал зад него намали малко ( иначе караше между 120-130) до около 90 и се заби с тая скорост - викам си миряса копелето и му дадох ляв мигач. Ама не... Той се закачи отзад и почна той да ме натиска... понатиснах аз малко - 150-160 - оня не се откача, нямаше много коли и по правите отсечки преди Петолъчката дигнах 180-190 - оная гадна муцуна седи на 20 м. зад мен и не мърда - направо ми скъса нервите. По- бързо не става да се кара, защото асфалта беше мокър, а и пътя не е за такива скорости - така до разклона за Сливен. Точно преди разклона намалих на около 100 и като го подминахме, оня ми даде левия мигач и докато разбера ме издуха. Викам си - мамка му и прасе , тая няма да я бъде и го подгоних и аз ... На разклона за Пловдив така се бях унесъл да го настигна, че не се усетих как го подминахме и запраших и аз след него за Казанлък. По едно време започна да ми дърпа напред - гледам аз карам със 180 - значи той някъде към 190-200 натиска. Понатиснах аз - 200 - оня пак дърпа напред -- направо ме хвана шубето. Гаджето до мен се свило като препикано мушкато и не смее да се обади и чак ми стана кофти, ама викам няма да се давам, иначе ще изляза педал и пак газ. Обаче онова животно се изгуби напред. Изключих климатика за малко повече мощност, угасих радиото да не ме разсейва и газ ... Мамка му и Legacy - лепи се по завоите като дъвка и набира по баирите като диво прасе. На едно - две места едвам не изхвърчах от завоите, добре че нямаше коли отсреща, оня пердаши и хич не му пука. Почнах да изпреварвам гьотере и на един два пъти едва не се набих на коли отсреща... Щях да се пребия като последното тъпо говедо - а оня го изгубих. Някъде точно преди Казанлък изчезна. Натисках колкото мога до Карлово - нама братче... Викам си тоя е спрял някъде или се е отбил от пътя. Аз така и така хванах подбалканската, викам си ще мина от там за София - тъкмо да видя как е пътя. Ама си понатискам кораво. Може пък да го настигна някъде. В село Левски ме спряха катаджии - ограничение 50 - аз карам със 130 - отлетя ми талона барабар с глобата, а и се забавих 5 минути. Метнах се и пак газ, до Пирдоп. Там се нанизах на някакви дупки и ми се разказа играта. Опитах се да ги заобиколя, завъртях се на пясъка около тях и си смазах задната броня, стопа и задния десен калник в един електрически стълб. Направо умрях на мъка. Припика ми се от яд, ама какво да се прави - късмет. Викам си оня сигурно е в някое дере и бере душа аз пак съм цял.
Ама пак същата краста ме гложде - трябва да го настигна някъде - до София все има надежда. И газ... Така до входа на София през Ботевградско шосе. Лампата за горивото ми светна на 50-60 километра преди София и на един километър преди околовръстното ми свърши бензина. Добре че наблизо има ШЕЛ. Спрях от страни на пътя. Взех гаджето и скапани като пребити кучета тръгнахме за бензиностанцията пеш с една туба в ръка. И там какво да видя .... Същото гадно Legacy. Седи спряно не на колонките, а на паркинга. Влязохме вътре и гледам пича - около 40 годишен, с прошарена коса, с едно момиче на около 20 г. ( много си приличаха - сигурно му беше дъщеря) довършваха вечерята си - печено пиле, бира хайнекен кутийка, кола и разни сладки работи. Едвам се стърпях да не му скоча, направо ме хванаха лудите. Ама като ги гледам те си приказват спокойно, хилят се на някакво списание и изглеждаха свежи като кукуряци. Направо ме хвана срам да приказвам с тях - аз целия мокър, потен зачервен и със страхотно главоболие. Пресрамих се и попитах момичето на касата от колко време са тук и тя каза че може би от половин час - решили да хапнат защото вече било много късно за друго място и си поръчали печено пиле.
Братчета, тез въобще не ме забелязаха. Минаха покрай мен, купиха си кола и шоколади за изпът и си заминаха.
От тогава не мога да спя спокойно. И си мисля че човека въобще не е виновен за мойто състояние, а и аз не съм чак такъв некадърник. Просто той е имал по-голям късмет по пътя.
Има и друго - гаджето ми каза че повече никога не иска да ме вижда, защото съм бил ненормален и съм карал като луд. Какво да направя...
А бе... Какво има под капака на това Legacy - има ли нещо по- голямо от 2.5 Turbo или 3.0? Да не е бил с някакъв друг двигател и да се бъзика с хората по пътя -- не знам ама сигурно няма да го забравя... А не ми стигна куража да го питам в Шела. Гледам че в Америка тези коли са доста по разпространени от тук та викам да питам дали някой от вас не знае нещо по въпроса? Аз взех пътя Бургас - София за 3 часа и 15 мин. ( Като не смятам 15 мин. забавяне) . ОНЯ го е взел за под ТРИ часа. През Карлово. Бах мааму. Това не може да бъде. Направо не мога да си намеря място.
БМВ-то си е БМВ. Ама онова животно не може да е по-стока. Що стана така - незнам.
Едно знам. От сега на татък ще уважавам всеки на пътя, защото явно човека прави колата. И се заклех, че повече от 120 няма да вдигам и от 150 на магистралата. Ама гаджето пак не иска да ме чуе. Може и да е права.
|
Бах мааму и прасе ще се пръсна от яд
