|
Тема Виртуалният Жан Виденов (фейлетон)
Автор Fire Fury (Нерегистриран)
Публикувано 20.08.04 04:56
Жан Виденов седеше в полутъмната стая. Костюмиран, леко загладил косъм, но все така слаб, макар и студено привликателен за младите си колежки. Колежки? Да, колежки - от месец той бе на работа в dir.bg като ... всъщност, като какъв? Администратор? Човек за всичко? Човек с опит? Мениджър? Не му беше все още ясно.
Тежко му беше. Тежко. Срина се цяла държава след като си подаде оставката. Всъщност, сриваше се докато не си беше още подал оставката, но г-н Виденов не беше свикнал да мисли с факти, затова се замечта за старите си комсомолски години. Когато хората бяха винтчета - накъдето ги завъртиш, натам се въртят. А и няма как - Партията ги въртеше, не Животът. Ех какви години бяха - димяха комините на Кремиковци, бригадири събираха реколтата по селата (всъщност, къде пък бяха селяните?), хлябът струваше 26 ст. и най-важното хората бяха щастливи... Винтчета, но щастливи. Ей кат тези клавиши - подредени, бели и означени - стройни те правят едната клавиатура.
Всъщност, замисли се г-н Виденов, защо пък има някои клавиши с друга форма и големина? Какво му е толкова важното на Шифта, че е продълговат като първомайски лозунг? И защо има два контролни клавиша? Тук озадачението на г-н Виденов премина в мисъл. Навярно иде от Америката - там имат двупартийна система. Ами защо само един изход за бягство? Ескейп му викат, но той знаеше какво значи, нали беше завършил Английска гимназия.
Внезапно г-н Виденов се развесели. Започна да гледа клавиатурата. Брех тези янки - много по сталински са сложили клавишите Вкарвай и Изтривай. Точно в реда, по който се използват! Пък и до тях - Дом и Край. Вече игриви пламъчета пробягваха по красивите очи на г-н Виденов. Ето ако ги вземем обратно на часовниковата стрелка става следното - (от) Дом, Вкарвам, Изтривам, (и) Край.
Внезапно на г-н Виденов му се стори, че клавиатурата е народът. Ето, натиснеш този клавиш и компютърът прави нещо. Всъщност, тук можеш да се върнеш назад, а в Живота не можеш, проблясна горчиво тази мисъл у г-н Виденов. Няма бакспейс в Живота, няма. Ако имаше, той нямаше да стои в тази полутъмна стая с прашясали компютЪри.
Горчилката бе отново изкривила иначе красивото му лице. Ръцете му си играеха нервно със системните клавиши - потропваха ги леко, но отривисто. Погледът му въобще не бе насочен към екрана: не знаеше г-н Виденов какво е това обратна връзка. Бяха го учили, че информацията върви само отгоре надолу, а и не само учили - що информация той сам бе предал надолу към винтчетата...
Внезапно той забеляза особен ритъм на почукванията си по клавиатурата. Нещо като маршова стъпка, но не съвсем. Сега чак усети по-особената роля на клавиша Ентър. Когато го натиснеше се чуваше звук от компютъра. Особен, тревожен звук. Значи нещо ставаше - някъде нещо ставаше, ето защо този клавиш беше по-голям, доста по-голям. Както той самият навремето беше по-голям, най-големият даже - министър-председател! Всъщност, какво ставаше г-н Виденов не се интересуваше. Но все пак от любопитство той погледна в монитора. А там пишеше на английски
All data will be deleted! Are you sure?
|
копирам от клуб Литература фейлетона за Жан
