|
Днес се реших да се поразходя из София. Излязох от резиденцията, качих се на първия автобус в посока студентски град, и какво слушам още с влизането:
-Пусна ли вече документи за зелена карта?
-А, докога е срокът? Да не закъснея?!
...и така нататък до пълна изнемога туземците, по всяка вероятност студенти, ми надуваха главата с брътвежи за Америка докато не се изсипаха като чували с компири до някакъв хотел. целият автобус стана неволен свидетел на кретенските им реплики за келепира, който ги очаква в "обетованата земя".
Ще кажете- абре що си се разлютил на едни келеши. Да правят що искат. Но тъкмо в това е работата. Когато заговоря на сръбски, всички започват да гледат като натровени с токсични отпадъци. Когато сложа сръбското знаме под прозореца, мине не мине ден и го намирам цялото залято от течности с неизвестен и не толкова неизвестен произход. само на една пряка има заведение, пред което са окачили голямо американско знаме. Веднъж не се стърпях, влязох вътре и ги попитах откога България е анексирана от САЩ и превърната в генерал- губернаторство. Казаха ми да затворя вратата от външната страна ако не искам да пострадам....... Изобщо имам неприятното чувство, че българите наистина са фалирало племе. Ако подобно нещо стане в Сърбия, ако дори и един пияница си сложи американско знаменце на просмуканата от повърнато дреха, знаете ли колко време му давам да живее? Точно 5 минути, докато го съзре първият случаен минувач. И не само той, но и стеклите се полицайци ще се присъединят към импровизирания линч над американофила. И не американският посланик, ами господ бог да му се притече на помощ, няма да може да го спаси. Така че помислете си докъде сте я докарали. За смях сте станали пред своите съседи, ако не и пред света, с нездравата си кучешка привързаност към една страна, която не дава и пукнат грош за родината ви, и дори не знае къде се намира на картата.
|
Истерията "зелена карта"- импресия.
